180 секунди

Днес е първият ми ден като третокурсничка в колежа, което означава, че ми остават две години до свободата. Казвам свобода, защото всеки ден, прекаран тук, ми напомня колко невъобразимо различна съм от останалите студенти, с неспособността ми да общувам и да се чувствам щастлива, с неумението да се освободя от емоционалните окови. Не е лесно да се изолирам от околните, но се справям както мога.

Не можеш да достигнеш онова пред теб, ако не се освободиш от всичко зад себе си.

Някои хора продължават по инерция, докато сърцето им не се вкамени безвъзвратно. Други са готови за промяна, макар да не го осъзнават веднага. Понякога 180 секунди са достатъчни, за да преобърнат хода на нечий живот.

Алисън е изгубила броя на приемните семейства, в които е настанявана. За 16 години се е научила да оцелява по свой собствен изстрадан закон: Не се привързвай към нищо и никого. Защото всичко е преходно и за кратко. Дори осиновяването й от любящия и всеотдаен Саймън не й помага да се справи с демоните.

Вече на 18, тя сякаш няма сили да преодолее стените, които сама е изградила около себе си. До деня, който изправя нараненото от живота момиче пред неочаквано изпитание. Въвлечена е в социален експеримент: задачата е да гледа в очите напълно непознат човек в продължение на 180 секунди. Нито тя, нито момчето, което сяда на стола срещу нея, не са готови за последиците от тези 180 секунди.

180 секунди. Достатъчно, за да осъзнаеш, че имаш сили да повярваш в себе си, в другите и – най-вече – в любовта.