Камериерката

Петкана Григорова

Още с излизането си на български език, книгата ми направи голямо впечатление. Аз, обаче, очаквах едно, а то излезе съвсем друго. Но резултатът определено е със знак плюс! Заглавието и анотацията на книгата не предполагат дълбочината, която крие тя и това очарова! Макар и с криминален сюжет, не бих описала “Камериерката” като криминален роман. Според мен това е история за основните морални човешки ценности, за добродетелите в характерите на хората, за отношенията между тях и тяхната чистота, за нуждата от “социална хигиена”. (Искрено симпатизирам на това словосъчетание и в личния си живот се старая да го спазвам.) В началото на книгата, докато действието се развиваше бавно и мудно, бях озадачена от наивността на главната героиня - камериерката Моли. Дори и в книгите не съществуват толкова наивни, естествени, неподправени и чисти същества. Толкова прозрачна и добродушна, че чак да е дразнеща. С напредването на историята, обаче, нещата си застават на мястото и Моли вече не е дразнеща, тя става обект на съжаление, тъй като добротата й бива използвана и захвърлена. Докато не идва финалът, от който става ясно колко сила и смелост стои зад всичката тази доброта и възпитание. И как това е целено, а не случайно! В заключение, смятам, че авторката се е справила блестящо с изграждането на образа на Моли. Тя е в рязък контраст с мръсотията и подмолността, които се ширят из хорските мисли, действия и отношения. Чрез героинята си, Нита Проуз акцентира на много красиви черти в човешките души, които все по-малко са на показ и все по-рядко се срещат като цяло.????А са необходими на обществото и обществеността, защото истински добрите и възпитани хора са изчезващ вид!