Часовникът

(4 ревюта на клиенти)

11.50 10.35 20.24 лв.

Часовникът
Часовникът
Back Cover
Дълбоко трогателен човешки роман от авторката на „Смола“, който брилянтно съчетава сянката и светлината.
Времето на Алма изтича. Тя го знае и тази мисъл не я плаши. Всяка вечер навива старинен часовник, напълно убедена, че така ще има още един ден живот. И тя наистина продължава да живее – в мъглата от забрава и разпадащи се спомени. Понякога изплуват неща, които възрастната жена не е сигурна, че иска да види - скръб, радост и детски крачета, играещи в топлия пясък на плажа.
Неочаквана среща с малко момче избистря съзнанието й и събужда образа на нейния съпруг Ото. Какво се е случило с него?
Само Алма знае цялата истина, но... невинаги я помни.

Книгите на Ане Рил са издадени на над 30 езика по света и са удостоени с най-престижните скандинавски литературни награди. В „Часовникът“ датската писателка въвлича читателя в реалистично, но и въображаемо преживяване на старостта и откъслечните спомени, които губим в пространството на изтичащото време или от които искаме да избягаме.

„Часовникът“ е най-новият шедьовър на Ане Рил. Тя се нуждае от толкова малко, за да ви заплени (…) Точно както при „Смола“, финалът ви оставя изпълнени с удивление. Кралицата на психологическата драма поразява отново с „Часовникът“!
ThrillZone, Нидерландия

Това, което прави романа особено ценен, е красивият, завладяващ стил на разказване на Рил.
NRC Handelsblad, Нидерландия


Превод от датски: Светлана Старирадева
Дизайн на корицата: Хаби ел Мааза Гомес
Ане Рил (р. 1971) е изключително успешна датска писателка, носител на множество литературни награди. Тя е автор на няколко романа и сборник с разкази, като преди това е писала детски книги, включително издания за архитектура и изкуство. Романите ѝ са преведени на над 30 езика и са отличени с множество литературни награди и номинации.
Българските читатели познават Рил от „Смола“, с която освен фенове в цял свят, тя печели и: датската награда за роман на 2016 „Харалд Могенсен“; скандинавската награда Glass Key 2016 за най-добър скандинавски трилър, която я нареди сред Стиг Ларшон, Ю Несбьо и Юси Адлер-Олсен; Niels Matthiasen Memorial Grant 2016 от датското Министерство на културата; норвежката Golden Bullet за най-добър криминален роман в превод за 2017; шведската Golden Crowbar 2017; нидерландската ThrillZone Award 2019. През 2019 г. „Смола“ е адаптирана в датски игрален филм.
Ане Рил често е описвана като „нов и вълнуващ глас в литературата“, заради различния си подход към езика и структурата на текста, темите и конфликтите, които избира да разглежда в романите си и способността да представя сериозни, често мрачни истории по увлекателен и лек за четене начин. В сюжетите ѝ откриваме контрасти, психология, неочаквани развръзки и множество теми за разискване, което често привлича читателските клубове – неслучайно „Смола“ беше книга на месеца в няколко клуба в България.
Същият неподражаем стил и изненадващи обрати ще открием и в „Часовникът“ - последният ѝ роман към момента (публикуван на датски през 2021 г.). През 2022 г. той влиза в краткия списък за нидерландската ThrillZone Award. Книгата дори провокира научно изследване върху стареенето.
Обща оценка от клиенти
4.9
4 ревюта
17.07.2025 / Обща оценка: 5.0

Тази малка книга (212 страници) преобръща емоциите и те връща в най - трогателните моменти от живота ти. За промените с възрастта и наближаващия край, за емоционалната нестабилност и загубата на памет. Тема, от която всички се боим. В началото си помислих : това ли трябваше да прочета - самотна жена, загубила дете; съпруг, с когото трудно се разбира. С времето слухът й намалява, артритът напредва и последното , което се старае да запази е паметта. С дълбоко психологическо проникновение, Ане Рил ни въвежда в живота на Алма. Всяка вещ, всяко поглеждане през прозорчето е спомен, който ту избледнява, ту отново проблясва. И едно момченце със своето куче разведрява тази мрачност. С умението си да въздейства на читателя Ане Рил прави невъзможното, за да предизвика усмивки и съпричастност.Събира две души, за да изпитат радост от начина, по който общуват и всяка следваща среща за тях да стане очакване.Една глуха жена и едно дете с говорен дефект общуват и откриват своя свят, в който намират приятели. " Може би в непонятните съжителства винаги ставаше така , че единият от съпрузите живееше с болезненото чувство, че е сам на света със своята обич." " Алма бе толкова сама, колкото човек изобщо може да бъде." " Беше толкова хубаво някой да знае, че е жива." Хубаво е да има някой до нас.....

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
09.06.2025 / Обща оценка: 4.7

”Часовникът” - Ане Рил “Като че беше видял призрак. Мъртва ли беше? Понякога точно така се чувстваше. Разплака се. „Призраците не плачат”, зауспокоява се сама, триейки очи с крайчето на ръкава си. Още беше по нощница.” Може би го пиша твърде често, но това е от онези книги, за които много трудно може да се говори, пише и дори мисли. Тя те поглъща изцяло и макар да те задушава, присядайки като твърде лакомо погълнат и прекалено голям залък, не те оставя, докато не се пропие в теб изцяло. Като аромат на застояло в прашна къща. Като вреден навик, който знаеш, че бавно те убива, но напук на здравия разум не просто имаш, а постоянно увеличаваш като интензитет на приема. ⏳Ане Рил определено знае как да накара кръвта във вените да изстива. Да замръзва, карайки сърцето на четящия, да пропуска няколко удара. Като повреден часовник, чиито механизъм отдавна не е навиваван. И макар историята да няма много общо с любимата на мнозина, включително и на мен, “Смола”, то чувството за празнота и неутешима болка, граничеща с безизходна неизбежност, е осезаемо подобна. Моля, не разбирайте погрешно казаното от мен дотук! То не гласи нищо негативно, а тъкмо обратното. Лично аз съм убедена, че една книга не би могла да завладее съзнанието и сърцето ни, ако не притежава определени умения да въздейства. А тези на датската авторка определено могат и то незабравимо. Едва ли има човек, който ги е чел и може някога да се отърси от тях. Аз лично обожавам това усещане. Да, то носи задъхваща тежина в емоционален смисъл, но всичко това е повече от прекрасно. Искрено вярвам, че една от най-страшните и жестоки присъди, които кармата ни може да ни издаде, е именно тази - загубата в дълбокото на себе си. Защото какво и кои сме ние без миналото, спомените и живота си дотук?! Можем ли да се изградим, когато времето безжалостно ни рони, като морски пясък в стара стъкленица; като забравени и дълбоко скрити хартиени отломки от вече изтекъл живот?! Може би единственото по-жестоко, което бихме могли да си отредим, е самотата в излежаването на тази присъда. Дали пък всъщност това не е милозлива и снизходителна функционалност на здравия ни разум - да покрива угодно с плаща на забравата онези ужасяващи фрагменти от изтеклото между пръстите ни време?! Онова, което не бихме искали да си спомняме при никакви обстоятелства, никога. Което бихме забравили първо, ако имахме тази възможност. Това са само част от въпросите без отговор, които остави у мен тази книга. ⏳Колко точно болезнена може да бъде загубата? Дали е способна да ни накара да се погребем под тоновете пръст на спомените, така че да не можем никога да издрапаме обратно на повърхността? „Всичко те тегли към земята, когато остаряваш. Погледът, костите, плътта. И някой ден и ти ще легнеш в нея", мислеше си тя понякога. „Употребен. Даже няма да ставаш за рециклиране." Кой може да определи колко голяма е пропаста, която зейва в душата, когато са ни отнели части от нея? Има ли скала, по която се замерва жестокостта и страданието? “Времето минаваше, дори и човек да не се помръдне.” Умът е необятно пространство с тъмни ъгли, в които се спотайват мръсни тайни, прашасали истини, неизречена злокоба, ужасяващи призраци и черни сенки. Той е неразгадаем и непреодолим лабиринт, в който човекът завинаги може да се изгуби или да погуби себе си. Историята на Алма е точно такава и е още милиард неща. Трябва да бъде четена със зорък поглед и изострено внимание, защото всяко премигване заплашва да ни поведе в грешна посока. Да ни принуди да изпуснем нишките, които предат изповедта ѝ. Тя звучи много объркано без да цели да ни обърка. Заблуждава без да иска да останем заблудени. И не всеки ще улови нюансите на сивотата. Не всеки ще успее да разгадае загадките, които уж са скрити между редовете и паралелно с това прозират във всяка дума. Безкрайно човешка, уязвяваща, оголваща и на моменти унизителна за разказвача, тази приказка ще се загнезди дълбоко, дълбоко в сърцето ни, но само ако ѝ позволим. Тя ни говори за неизбежността на промените, които настъпват със старостта. Трудността да изпълняваме ежедневни и елементарни за нас, докато четем, задачи. “Бръчиците на Алма се бяха появили след старателна употреба, особено тези около очите, и само видът им можеше да я накара да се усмихне на собственото си престаряло отражение в огледалото. Напомняха и, че се е смяла. Тя прекрасно знаеше, че усмивките не винаги са щастливи. Усмивките изразяват също тъга, утеха. „Но те все пак са усмивки", помисли си тя, „а във всяка усмивка има някаква топлина. Малка радост от това, което е, било е или ще дойде." Имаше някаква утеха в това, че някога се е усмихвала. Въпреки всичко.” ????️Авторката постига немислимото, превеждайки ни през страдащото, гаснещо все повече с всеки изминал ден съзнание на една жена, която се улавя за живота със сетни сили. Метафорична и болезнено откровена; болезнена и стопляща душата; дълбаеща със свредла ума и успокояваща като майчина прегръдка. “Часовникът” е книга на противоречията и крайностите, които досущ като стрелките, се срещат в утешителна милувка в полунощ. За да си спомнят и за да забравят - себе си, миналото, бездната на паметта. Мога да говоря с часове, дни, седмици, години за авторката, моя прочит на произведението и посланията, които носи. Мога, но не искам, защото вярвам, че всеки един ще открие своите истини в него; че единствено преживявайки го, ще го оцени и разбере. Категорично предупреждавам обаче, че това не е четиво, което ще допадне на всеки, а още по-малко е такова, което ще проникне по нужния начин в четящия. Деликатно като часовников механизъм, като часовникарски труд, то трябва да се чете много внимателно, с отворени сетива, очи, съзнание. За мен Ане Рил е абсолютно брилянтна и гениална. Безкрайно благодаря на “Лемур”, че избират нейните творби в каталога си и ги пресъздават на роден език по незабрави начин! Благодаря на Светлана Старирадева за безкомпромисната адаптация на детайлите, смисъла и посланията на датския първообраз! На гениалния Хаби Ел Маза Гомез за съвършената визия! На издателството, че за пореден път ме прави част от вълшебството на заглавията си!

Сюжет: 4 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
01.05.2025 / Обща оценка: 5.0

Книгата очарова още с корицата, а за любителите на този жанр няма как да не очарова! С удоволствие поръчвам от Лемур, страхотно отношение!

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
21.04.2025 / Обща оценка: 5.0

С голямо нетърпение очаквах това заглавие. "Смола" от Ане Рил стана любима книга не само за изминалата година. И ще споделя, че искам още и още от нея! А лемурите винаги ни радват с личното отношение . Благодаря ви! С вас книжния свят е още по-красив!

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
Добави ревю на продукта

За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.

Може също да харесате

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 25 €

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка