Да разбираме сянката си

Съдържанието развива централната теза, относително неизвестна на широката публика, но тривиална от гледна точка на дълбинната психология, че човешката душа не е едно-единствено, единно или обединено нещо, както егото би искало да вярва. Тя е различна, многообразна и раздвоена, ... винаги раздвоена. Онези хора, които не разглеждат последствията на разделената човешка душа, ще си останат несъзнаващи и затова са опасни за себе си и другите. „Да разбираме сянката си. Защо добрите хора вършат лоши неща“ ни приканва да водим по-обезпокоителен диалог със себе си и с нашия свят, диалог, обещаващ по-голяма, а не по-малка сложност, но за да прорасте разбирането за себе си и за света.