До дъно

‌Когото и от съселяните на Артелерон Худин да попитате, със сигурност ще ви каже, че старецът, както е изразът – си е вързал гащите. Все пак той разполагаше със своята пенсийка на ветеран от войната, живееше на хубаво място в спретната къщурка, нищо че не бе негова, пък и косата му още си бе на мястото. А освен всички тия благинки Худин се радваше и на практически неограничени количества алкохол, въртеше тайна търговия заедно със стар свой приятел и най-вече нямаше никакво намерение да умира скоро, понеже беше безсмъртен.

Според него обаче тези факти сами по себе си не бяха изцяло положителни. Къщата, предоставена му за непостоянно ползване по заслуги, вече направо си плачеше за ремонт. Освен това поради естеството на неговото безсмъртие по-скоро му се налагаше да пие, за да живее, отколкото обратното.

Ситуацията съвсем се прецака, когато гореспоменатият бизнес партньор бе обвинен в убийство, а Худин се оказа принуден от местните властници да открие и да се справи със… своя другар. И така, меко казано, му се отвори работа…