Фалшив речник на смешните фрази

„Кому е нужно това! Защо?“, ще възкликне някой учен отчаяно.

А аз ще отговоря:

„Заради фантазията. В чест на творческия дух и на неограниченото въображение на децата. За да ни е славно и забавно, дори да имаме таралеж в гащите. Защото често гледаме през крив макарон, защото понякога сме развейпрах, а друг път се правим на дръж ми шапката, но винаги сме на всяка манджа мерудия, освен ако не хванем на баба ни хвърчилото. Ох, извинете за тези объркани слова: май взе да ми хлопа дъската.“

Ето как започва забавният и съвсем фалшив речник на Иван Радоев

Дрън, дрън, та пляс

Новината е, че колорадският бръмбар Дитер си има дрън-дрън-та-пляс. Предните лампички на дрън-дрън-та-пляса му светят в зелено, задните – в червено, а като цяло машинката е супер подвижна и пъргава.

Нека ви разкажа цялата история.

Една вечер, преди Дитер да си легне, по черния път до дома му се зададе тъмночервен форд със счупен преден фар. От него излязоха три момчета и едно момиче и се заеха да опънат палатка съвсем близо до къщичката на Дитер. Той много се притесни какво става, но скоро му се изясни – младежите бяха дошли малко сред природата и възнамеряваха да бивакуват на полето. Успокоен, Дитер реши да си ляга, обаче младежите не го оставяха да заспи.

Бяха страшно шумни. Първо обикаляха наляво и надясно в търсене на клони за огъня, после взеха да ги чупят...

Накрая едното момче извади някаква джаджа и викна:
– Хайде да пуснем дрона!

След голямо суетене и оживени приказки джаджата полетя като хеликоптерите от филмите, които Дитер често гледаше по телевизията. Забръмча наляво-надясно, взе да прелита с бръснещ полет над покрива на дома му, а накрая се разби зад пъна в задния двор с ужасен трясък.