Хобит: Билбо Бегинс или до там и обратно

През 1937 г. един все още никому неизвестен преподавател, докато проверява едно от съчиненията на учениците си, на гърба на един празен лист, написва първото изречение на един роман.


"В една дупка в земята живееше хобит."


Ражда се се една приказна книга. Ражда се един велик писател. Легендата обаче предстои.


“Светът се дели на тези, които са чели “Хобит” и “Властелинът на пръстените”, и тези, които тепърва ще ги прочетат.”
“Сънди Таймс”


Великолепна съвременна класика и прелюдия към “Властелинът на пръстените”.


"Смог изглеждаше дълбоко заспал – нито излъчваше светлина, нито издаваше звук – и ако не бяха тънките струйки пара над ноздрите му, можеше да се помисли, че е мъртъв. Билбо тъкмо се канеше да пристъпи напред, когато изведнъж забеляза, че изпод спуснатия клепач на лявото око на Смог се промъква тънък червен лъч светлина. Значи той само се правеше на заспал, а всъщност наблюдаваше входа на тунела!"


Едно посещение на вълшебника Гандалф и отряд джуджета изтръгва Билбо Бегинс от уютния и спокоен живот в хобитовата му дупка в Торбодън. Внезапно той се оказва замесен в план за ограбване съкровището на Смог Великолепни – голям и много опасен дракон.