Икономическо-философски ръкописи 1844

В своите „Икономическо-философски ръкописи“ (1844), съставени в Париж, младият Маркс прави първите стъпки в разработването на икономическата теория, която ще кулминира в основното му съчинение, „Капиталът“ (1867).
Нов превод на „Икономическо-философски ръкописи“ на български език и нов превод на знаменитата статия „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“ (1843)

Това е текстът, в който Маркс определя религията като „опиум за народа“, но и като протест срещу бездушния свят; в който той призовава за активна съпротива срещу потисничеството.

Тук той виртуозно съчетава достиженията на британската и френската политическа икономия с критиката на класическата немска философия: читателите ще намерят проникновен анализ както на Адам Смит, така и на Хегел.

Основно понятие, разработено от Маркс в Ръкописите, е отчуждението
Проблем, който ще стане централен за XX в. – от екзистенциализма до социалната теория – и става изключително важен именно днес. Немският мислител показва как отчужденият труд в капиталистическото общество води не само до физическа, но и до духовна деградация, унижавайки достойнството на човека като свободно същество.

Интересът към работите на младия Маркс вдъхновява развитието на западния марксизъм, а на изток провокира алтернативни възгледи, оспорващи доминиралата в социалистическия блок ортодоксална интерпретация на големия мислител.