Иван Вазов. Лирика. Антология

Иван Вазов (1850–1921) – всепризнатият български поет, писател и драматург, е роден в Сопот в семейство на заможен търговец. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка „Пряпорец и гусла“, последвана от „Тъгите на България“ (1877), „Избавление“ (1878), цикъла „Епопея на забравените“ (1881–1884), „Под гръма на победите“ (1914), „Не ще загине (1919) и други. Утвърждаването му като белетрист, започнало с мемоарите „Неотдавна“ (1881), е белязано от пет сборника с разкази, няколко повести, сред които „Немили-недраги“ (1883) и „Чичовци“ (1885), и романите „Под игото“ (1894, първия български роман) и „Нова земя“ (1896). Вазов създава образци във всички литературни жанрове и очертава жанровите граници в новата ни литература.

До края на дните си останал верен на патриотичната и гражданската тематика, той е наречен Патриарх на българската литература и е признат за Народен поет.