Избрано. Разкази и повести. Том 1

(0 ревюта на клиенти)

19.90 лв.

Избрано. Разкази и повести. Том 1
Избрано. Разкази и повести. Том 1



“Това е проза едновременно на утопичния реализъм, на логичния абсурд, на художествената и обективната реалност.”







За ценителите на истински словесни шедьоври името на Андрей Платонов е много добре известно, а самият автор за тях е един от най-големите писатели на всички времена. Този Кафка на социализма дълго време стоя забулен в тайнственост и неизвестност, макар че митът за неговото забранено творчество бродеше из тоталитарна Европа като призрак на човек, комуто е отказано погребение... Днес този призрак е материализиран и духът на гениалния Платонов може спокойно да се върне в небесните селения – всички негови прозрения за бъдещето на обществото ни са публикувани, достигнаха до нас, но за съжаление не всички от нас дочакаха празника на катарзиса. Прозата на Платонов става все по-актуална, получава непрекъснато нови измерения от гледна точка на днешните обществени колизии, посланията му все по-дълбоко се канонизират в Новата библия на руската литература. Същевременно футуристичните му диагнози за най-съдбовния исторически експеримент в развитието на човечеството се четат като фантастичен видеолексикон.


След половинвековно забвение Платонов е напълно реабилитиран, изваден от сянката на сталинизма. Изваден, но не като политически труп от Музея на революцията, а като жив и темпераментен наш съвременник, знаещ почти всички отговори на въпросите, които ни измъчват. Твърдят, че днешната му слава в Русия може да се сравнява само с предреволюционната известност на Горки и популярността на Бунин – първия руски носител на Нобеловата награда. Но анализи на духовните му проекции се правят не само в Русия, а и във всички световни литературно-критически лаборатории, където се стремят да разгадаят енигматичната привлекателност на Платоновата проза с готовите „проби“ от етеричните видения на Михаил Булгаков... Съпоставката между двата колоса е неизбежна, както е неизбежен изводът за общия им генетичен код.


- Румен Леонидов




Андрей Платонович Климентов (1899-1951) е съветски писател на произведения в жанра съвременен роман. Пише под псевдонима Андрей Платонов.

Андрей Платонович Климентов е роден на 28 август 1899 г. във Воронеж, Руска империя, в семейство на шлосер. Завършва основно образование и на 15 г. оставя учението и започва да работи като общ работник в застрахователна компания, частно имение, в завод, а в периода 1915-1918 г. в работилница за воденични камъни. През 1918 г. започва да учи електротехника във Техническото ж.п. училище във Воронеж, което завършва чак през 1921 г.

Приема болшевишката революция с ентусиазъм, става член на революционния комитет, пише в списание „Железный путь“ и участва в гражданската война първо като военен кореспондент, после като помощник машинист и като войник от специалния отряд.

От 1919 г. публикува собствени стихове и очерци в различни вестници. През 1922 г. е издадена първата му стихосбирка „Синята дълбина“.

В периода 1927-1930 г. създава най-добрите си произведения „Изкопът“ и „Чевенгур“. „Изкопът“е антиутопична социална притча, философска гротеска и сурова сатира на Съветския съюз по времето на първата „петилетка“. „Чевенгур“ е утопичен социално-философски роман за развитието на СССР, единственият му изцяло завършен. Иновативни като дух и съдържание те отразяват утопичния дух на строителството на новото комунистическо общество. Те са публикувани едва през 80-те години.

През 30-те пише литературна критикa – печата много статии: за Горки, Николай Островски, Юрий Кримов, Чапек, Алдингтън, Хемингуей, Пушкин и др, и по същото време пише пиеси за Централния детски театър.

След публикуването на повестта му „Впрок“ през 1931 г. получава неодобрение лично от Сталин и оттогава започват репресии над творчеството му.

През 1934 г. участва в колективна литературна обиколка на Централна Азия, от която се вдъхновява за разказа си „Такир“, но това отново му носи политическа критика. В следващите години издава разказите „Фро“, „Безсмъртие“, „Третият син“, и др. и повестта „Река Потудан“.

През 1938 г. за хулиганство е арестуван и осъден синът му, който е освободен от затвора през 1940 г. вече неизлечимо болен от туберколоза. Грижейки се за него самият той се заразява.

По време на Великата отечествена война работи като военен кореспондент на вестник „Красная Звезда“. През 1946 г. е освободен от работа заради заболяването си.

Андрей Платонов умира от туберкулоза на 5 януари 1951 г. в Москва, СССР.
Добави ревю на продукта

За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.

Може също да харесате

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка