„Как Рори Торн унищожи мултивселената“: приказка в космоса или нещо много повече?

Мисля, че вече сте се досетили, какъв е отговорът на въпроса в заглавието. „Как Рори Торн унищожи мултивселената“ е много повече и от тийн роман, и от модерен преразказ на „Спящата красавица“, и от просто добра научна фантастика. Истинско малко литературно бижу.

Като читател съм изключително пристрастна към книги, които „преработват“ класически сюжети, независимо дали става дума за митология, приказки или легенди. Няма да се впускам в анализ на тънките разлики между изброените, но е важно да спомена нещо друго: тъкмо поради тази причина съм и много критична към всеки подобен съвременен прочит. В този случай останах повече от приятно изненадана. Приемам с усмивка определението „космическа опера“, но не мисля, че то изчерпва дори една десета от онова, което ще откриете в тази книга.

Още нещо, което няма отношение към сюжета, но пък ясно ще ви даде представа за жанровата неопределимост и многопластовост на „Как Рори Торн унищожи мултивселената“. Има само още един автор, който ме е разсмивал и забавлявал по сходен начин и това е Тери Пратчет. По-изчерпателно определение за хумора на К. Ийсън просто няма.

И така, имало едно време в една далечна галактика... Всъщност май е по-важно какво нямало. Нямало я Земята. На една друга планета, в династия, чието име съвсем не случайно е Торн, се ражда дете. Както повелява традцията то е наречено Рори, като всяко първородно дете в кралския род. Обаче... Рори е момиче, нещо, което съвсем не е било предвидено. Освен това е наследница на една принцеса, която половин хилядолетие по-рано, е прекарала дълго време в дълбок сън.

Само че Рори Торн е всичко друго, но не и спяща красавица. Тъкмо напротив - повечето хора около нея смятат, че дори е твърде будно дете. Да се върнем на традициите. След изненадващото раждане на момиче в рода, на кръщенето на принцесата се случва нещо още по-абсурдно. Появяват се всички тринадесет феи орисници. Дотук приликите с класическата приказка приключват. Рори е орисана да бъде умна, красива, да свири на арфа, да бъде смела и разбира се прокълната от последната фея. Този път обаче няма вретено, а един необиквен дар – способността да прозира истината зад лъжите. Често много полезно, но и много опасно умение, както малката принцеса скоро ще разбере.

Освен изобилие от политически интриги, остроумни реплики, намигвания към класически жанрови, а и не само, произведения,  в „Как Рори Торн унищожи мултивселената“ ще откриете и прекрасни уж второстепенни персонажи. Личните ми любимци са майката на Рори, кралица консорт с железен характер и остър като бръснач ум и нейният везир Рупърт, който често е в ролята на досадния, но необходим глас на здравия разум.

К. Ийсън е от онези фантасти, в чиито книги ще откриете много повече от интересно изградено хипотетично бъдеще. Едновременно с това обаче, авторката изобщо не е пренебрегнала детайлното създаване на реалистичен и внимателно обмислен свят. Свят със сложни политически връзки, свят с необикновена магия, космически станции и вековни традиции, които е крайно време някой да разруши. И Рори ще се заеме с тази задача с очарователен ентусиазъм, напълно подхождащ на една принцеса.