Какво прочетох?

По стъпките на Сара Грос

По стъпките на Сара Грос

"Как се описва гладът в Аушвиц?

С думи? Първо обаче трябва да ги измислиш.

Не, гладът в лагера не би могъл да бъде изразен с глагол, на първо място той бе аритметика на часовете. Часовете, които минаваха от предишното хранене, и часовете, оставащи до следващото. Минутите се превръщаха в част от уравнението, когато пред погледите започнеше да се издига парата от тенджерата. Последните минути, отброени в края на опашката, се превръщаха в стъпки. Бавни, тихи, изнурени стъпки.“

Помните ли тези думи от романа „Попитайте Сара Грос“?

Да сътвориш бъдещето

Да сътвориш бъдещето

Свързвах името Монтесори с образа на възрастна, белокоса жена. Слаба фигура, меки черти, остър поглед. После се порових в историческите статии и установих, че съм сугестирана до голяма степен от факта, че повечето снимки на Мария Монтесори в медиите са от зрялата ѝ възраст. Парадоксът е, че най-значимите постижения и научни разработки тя създава в доста по-ранна възраст – по същото време, когато се влюбва за първи път.

Любовта боли. Но колко често забравяме, че е така? Не и когато ни нарисува криле, с които да се разлетим на ята и да оцветим небето във форми и багри, каквито никога не сме и подозирали, че могат да се родят над сенките, които хвърлят душите ни и се преплитат в простора.

Книгата като заслон от вятъра

Книгата като заслон от вятъра

Понякога си представям книгите като сезони. Някои са топли и уютни, докато присъстваш в тях като посетител, заради когото сюжетът оживява отново и отново. Други са цветни и ароматни, като природата в тъжно-прекрасна есенна утрин. А има и такива, които те помитат бурно, досущ като морските вълни през зимата. „Лятото на островните цветя“ прави реверанс към първите две и тактично изабягва суровата крайност, на който и да било сезон в сюжетната линия.
Посегнах към произведението на Мина Голд след доста дълъг нерадостен период в живота ми. Всъщност след цели шест години четене само на научна и бизнес литература. Разбира се, че ще ти е нерадостен живота, ще кажете. Лудост е да не прочетеш два реда от художвестена творба за толкова години..... Не можах да оприлича книгата на друго, освен заслон от вятъра на постоянните промени в корпоративната и научна среда, където ми се налага да присъствам ежедневно. Не че и в тази книга няма много вятър, заради северния климат, при който се развива историята, но нейният вятър се усеща по друг начин, защото се съчетава с гурме аромати, усещане за семейство в отношенията между един цял град и щипка освежаващ сарказъм от страна на главната героиня. Като да се потопиш в чаша горещ шоколад и да се чудиш как толкова време си се лишавал от присъствието му и идеалната комбинация с бисквитката сервирана към него.

"Трите смърти на Америгор" - да погледнем с чувство за хумор тъжните абсурди на нашето време

„Трите смърти на Америгор“ е произведение, от което въображението, богато, ярко и необятно, струи на талази. Всеки ред от неговите страници изненадва сетивата на читателя с използваните от писателя изразни средства – неочаквани сравнения, игрови език, изненадваща употреба на многозначни думи и прочее. Ако е необходимо творбата да се опише с няколко думи, то те биха били следните: сериозност, омесена прилично с неподражаем хумор. А ако бях литературен критик, навярно бих се изразила така: истинното и комичното са в такава забележителна симбиоза, че дори абсурдното звучи логично.

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка