Ако харесвате песента, ще обикнете и книгата

Случвало ли ви се е да слушате някоя песен и текстът ѝ да ви напомни за сюжета на дадена книга или пък обратното?
Чета предимно под съпровода на любими песни за фон (не обичам тишината). Често се оказва, че мелодията, която слушам, пасва перфектно на сцената в книгата и допринася за една невероятна хармония между двете. Споделям няколко такива комбинации, които могат да ви помогнат в подбора на следващото ви четиво или музикална компания.
Michael Jackson - Smooth Criminal
♪ You've been hit by-
You've been struck by-
A smooth criminal ♪
Мистерия, напрежение и... убийство. „Наръчник за убийства за добри момичета“ от Холи Джаксън повлича в разследването на едно убийство, съдържащо в себе си много неизвестни, тайни и заподозрени. И аналогично на песента на Краля на попа, то е придружено от шокиращи разкрития и неочаквани обрати, които читателят разбира подобно на разследващ детектив. Този тийн криминален роман ще ви спечели и с интересния подход, по който е предаден сюжетът – интервюта, репортажи, чатове и Фейсбук публикации. Липсва му само… подходящ саундтрак.
♪ You don't have to say you love me
I just wanna tell you something
Lately you’ve been on my mind ♪
„Всичко, което не сме били“ от Алис Келен в някои моменти много силно пее “Adore You” на Хари Стайлс с любовта от разстояние, която в началото главната героиня изпитва към най-добрия приятел на брат си и с посланието, че понякога е достатъчно просто да се възхищаваш на човека, когото обичаш - такъв, какъвто е. Любовта в книгата не е несподелена, но пък е забранена, заради възрастовата разлика между героите. А това прави абзаца „Just let me adore you. Like it's the only thing I'll ever do“ още по-добре кореспондиращ със ситуацията им. “Adore You” е перфектната лятна песен, а действието в романа се развива в слънчева Австралия, но не се подвеждайте, че е „плажно“ четиво. Освен забранената любов, книгата набляга и на теми като депресията и скръбта след загубата на близък човек. Музиката като цяло има огромна роля в романа, макар и не тази на Хари Стайлс. Препоръчвам да четете „Всичко, което не сме били“ под съпровода на песните на Бийтълс, а ако я изберете за следващата си книга, ще разберете и защо.
♪ And in my hour of darkness
She is standing right it front of me
Speaking words of wisdom
Let it be ♪
И като споменах Бийтълс – песента им "Let It Be" би била добър съпровод при четенето на „Щиглецът“ от Дона Тарт. Главният герой в романа – Тео, преминава през трудни житейски ситуации, които довеждат до някои грешни избори и до още по-големи неприятности за него. Но човешкият живот е изтъкан както от грозни, така и от красиви елементи, каквито за Тео се явяват изкуството и присъствието на някои мъдри спътници около него. Затова и „Нека бъде!”. Нека бъде животът! Интересен паралел между песента и книгата може да се направи и с образа на майката, която носи успокоителните думи "Let it be" - песента е обвързана със смъртта на майката на Пол Маккартни, която той губи още докато е дете. Загуба, която Тео също преживява в книгата.
♪ And when I felt like I was an old cardigan
Under someone's bed
You put me on and said I was your favorite ♪
„Недивидимият живот на Ади Лару“ от В. Е. Шуаб бързо се настани в сърцето ми с историята си за едно момиче, сключило сделка с дявола за пълна свобода и безкраен живот на цената на това да бъде забравяна от всички... с изключение на дявола, появяващ се всяка година при някои от най-трудните моменти за Ади. Цялата история на Ади е подобна на мрачна приказка, изтъкана от много перипетии през годините. Затова ѝ пасва една красива и нежна, но тъжна и емоционално въвличаща музика, каквато е песента „Cardigan” на Тейлър Суифт. А текстът сякаш е написана за взаимоотношенията между Ади и дявола.
♪ Feels like I've been awakened
Every rule I had you breakin'
The risk that I'm takin'
I'm never gonna shut you out ♪
Тази песен може би била подходяща за почти всяка романтична книга, но особено много ми проговори, докато четях „Хипотеза за любов” на Али Хейзълууд. А Tik Tok почитателите вероятно отдавна свързват песента и книгата. Бариерите, свързани с доверието, дълготрайните взаимоотношения, както и предразсъдъците на главната героиня Олив падат постепенно, когато се запознава с учения Адам. Двамата изграждат очарователна връзка (макар и в началото „фалшива”), която има своите върхове и спадове. Но колкото повече се опознават, толкова повече разбират, че си пасват като две парченца от пъзел – много различни, но идеално допълващи се. При четенето на тази книга със сигурност много подходящи биха били и някои бързи, весели, разпускащи парчета, заради лекотата и хумора, които се усещат от всяка страница.