„Дъщеря на пепелта“ и злото, което живее във всеки от нас

Третата книга от поредицата за комисар Тереза Баталия е брилянтна, наситена с напрежение и категорично затвърди позицията на Илария Тути като един от най-любимите ми автори на криминални романи. Изумително е как успява да изгради не само психологически сложни образи, но и мозайка от съдби и събития, в която всяко парче пасва до пълно съвършенство с предходните.

От мига, в който затворих предходната книга от поредицата – „Спящата нимфа“ - си задавам един и същи въпрос. Как ще продължи сега? Възможно ли е изобщо? Колко още може да бъде отлаган финалът на тази поредица, която още от първата книга дава ясна заявка, че главният герой (независимо колко е обаятелен, остроумен и добре замислен) е в края на своя професионален (а донякъде и житейски) път. Сега, след като прочетох почти на един дъх третата част, вече имам отговор за себе си. И разбира се, си задавам друг въпрос – как да напиша ревю без да издавам твърде много? Стигнах до извода, че е достатъчно да кажа, че  ще получите отговор на въпроса „как“, а аз съм искрено впечатлена от хитрия ход на Илария Тути. Освен това за пореден път и от майсторството ѝ на разказвач.

За всички, които все още не са имали удоволствието да се запознаят с историята ѝ – Тереза Баталия е полицейски комисар, в края на кариерата си, с нетрадиционни, но изключително ефективни методи, железни принципи и не най-благия нрав. Една от първите жени успели да се наложат в професията. Освен това страда от деменция. И трябва да вземе най-трудното решение в живота си – да спре да работи. След разрешаването на изключително сложен случай, тя най-накрая е готова да каже на близките си за болестта, да се пенсионира, да се примири с онова, което не може да промени. Но миналото я застига. Първият убиец, когото е заловила, първият голям случай, който е разрешила и който е дал тласък на кариерата ѝ, съвпада с най-тежкия период от живота ѝ в личен план. Физическите травми може и да са излекувани, но спомените, които носят, не могат да бъдат заличени нито от времето, нито от болестта.

Голяма част от романа е ретроспекция. Връщаме се заедно с Баталия към едно разследване, променило живота ѝ завинаги. И парченцата информация за нея, които сме получавали сякаш между другото в предходните две книги, неусетно си идват на мястото, за да паснат в голямата картина.

Композицията на „Дъщеря на пепелта“ е нетрадиционна, което допълнително усилва усещането за наместване на отделни парчета от едно цяло. Като пъзел или като мозайка. Древна, римска мозайка. Илария Тути за пореден път вгражда в сюжета легенда и любопитни исторически факти, така че разкриването на загадката да е още по-сложно и по-интересно. И изгражда такъв злодей, че дори не съм сигурна доколко това определение е подходящо за образа. Факт е, че малко писатели успяват да създадат такива персонажи – ярки, реалистични или напълно неподлежащи на еднозначно определение. Удивителното в Тереза е, че тя е способна да види човешкото във всяко чудовище. Да разбере без да съди. Или поне преди да отсъди. А това, както се оказва, може да ти донесе неочаквани предимства.

От читателска гледна точка ми беше особено любопитно да видя комисар Баталия в различна светлина, в началото на кариерата ѝ, преди да е успяла да се наложи в една, ако трябва да сме честни, предимно мъжка професия. Не толкова уверена, не толкова категорична и все пак изключително целенасочена и с бърз ум, тя успява да си спечели не само дълбоката неприязън на шефа си Алберт Лона, но и приятелството на съдебния лекар Антонио Пари.

„Дъщеря на пепелта“ е онази част от историята на Баталия, в която тя се превръща в жената, която познаваме от предходните две книги от поредицата, но и онази част от миналото ѝ, която както се оказва, ще продължи да я преследва цял живот. В ретроспективен план романът проследява месеци на разследване. Действието, което се развива в наши дни (условно казано) проследява един съвсем кратък отрязък от време и поставя под въпрос бъдещето на всеки един от персонажите. Остава ни единствено да се надяваме, че няма да чакаме дълго за продължението.