Два романа по повод 27 януари: международен ден в памет на жертвите на Холокоста

Еврейското население от цяла окупирана Европа е натоварено и извозено с влакове в периода 1942 – 1944 година до концентрационните лагери, в които мнозина намират смъртта си в газовите камери. Тези жестокости се случват не само в рамките на нацистка Германия, но и в редица държави в Европа, които са били окупирани от войските на Хитлер. На 27 януари 1945 година освобождават малцината оцелели от лагера на смъртта „Аушвиц“. Тази дата е обявена за международен ден за възпоменание на жертвите на Холокоста.

Важно е да не забравяме този период и днешната дата ме провокира да напомня за два романа, които по художествен начин интерпретират трагедията сполетяла еврейската общност. 

Едната книга е от българската писателка Невена Митрополитска със заглавие „По релсите“, публикувана от ИК „Жанет45“ през 2021, а втората – „Попитайте Сара Грос“ от португалския писател Жоао Пинто Коелю, излязла на български през 2021 в превод на Димитър Атанасов, издателство „Лемур“.

Романът „По релсите“ на Митрополитска е третата творба на писателката и първата посветена на тази тематика. В нея тя описва задълбочено живота на евреите през 40-те години в България, като проличава добрата предварителна подготовка по въпроса. В романа се преплитат две истории в два различни периода – през 40-те години в Кюстендил, където през очите на Ребека Нисим е описан живота на еврейско семейство точно преди и по време на трагичните събития и втората през 2015 година в Канада, където живее внучката на Ребека, наследничка на оцелялото еврейско семейство от Кюстендил.

С обнародването на Закона за защита на нацията от 1941 година настават трудни времена и примката около тях се затяга. Еврейските семейства преживяват унижения, немотия и отхвърляне. В нелегално издание на вестник „Отечествен фронт“ от 1943 евреите в България разбират, че над главите им е надвиснала смъртна опасност: „Хитлер заявява наскоро, че ще избие и очисти от лицето на земята всички евреи.“ Но човек не живее без надежда и те до последно вярват, че отиват да работят в лагери, че ще бъде мизерно, кално и въшливо, но поне ще са живи. Децата дори ще се радват, че ще се возят на влак. Майката на Ребека приготвя шишенце цианкалий, което да зашие в подгъва на палтото ѝ.

Романът поставя важни въпроси за това как точно се осъществява  спасяването на българските евреи, тяхната проактивна позиция пред лицето на смъртта и какво се случва с евреите от Скопие, Щип и Битоля.

Главните персонажи в „По релсите“ са жени от три поколения, а разказът се води през гледната точна на баба и внучка. Щателно и пълнокръвно са описани животът и перипетиите на евреите в този период. В този смисъл „По релсите“ диалогира с романа „Попитайте Сара Грос“ на Жоао Пинто Коелю, където се разкрива кошмарната реалност, в която попадат еврейката Сара Грос, нейното семейство и цялата еврейска общност в Ошпицин.

„Попитайте Сара Грос“ ни развежда из ежедневието на полските евреи преди и след окупацията. И този роман следва две сюжетни линии – едната се развива в САЩ в края на 60-те години, а другата през 30-те в Ошпицин (Освиенцим на идиш), където половината от населението е еврейско. Романът за кратко ни отвежда и до Гьотингенския университет няколко месец след като Хитлер взема властта. Кинематографски е описан и краковския квартал „Казимирец“, където живеят заможни и образовани евреи. При окупацията на Полша, всички те са изселени в друга част на града, в гетото „Подгорце“. Същевременно SS конфискува земята в околността, за да създаде няколко километрова „зона на интерес“ и да изгради комплекс от концентрационни лагери. Проследявайки историята на Сара Грос от детството ѝ през лагерите на смъртта до работата ѝ в престижен американски колеж, авторът поставя въпроса за запазването на човешкото достойнство и желанието за борба дори в най-повратните и буреносни моменти в живота.  

Свикнали сме да виждаме корици на романи за Аушвиц, за концлагери и за Холокост, изобразяващи бодлива тел и релси. Тук и двамата художници са избягали от това клише. Корицата на „По релсите“ е със стилизирани клонки от дървета, където се вижда и снимка от държавен вестник обнародвал Закона за защита на нацията, а корицата на „Попитайте Сара Грос“ е издържана с лъжица символизираща борбата за оцеляване и спасението.

Двамата автори са сериозни изследователи на бита и традициите на еврейските общности съответно в България и в Полша, позволяват ни да  разберем и осмислим трагизма на преживяното и бедствието в обществения живот в 30-ти и 40-те години на 20 век в Европа. Те допринасят за опазването на паметта ни за тези ужасяващи събития.