Лицата на превода

Glückskind на немски буквално означава късметлийско дете, а реалното значение на думата е човек, който има късмет. Ние също се чувстваме късметлии, че Владимира Старирадева - преводач от английски, немски, датски и норвежки е част от лицата на превода в издателство "Лемур". Според нея, "преводачите свързват хората, събуждат интереса към чуждото и непознатото". Ето защо, ние търсим колко светове събират в себе си и как подреждат думите в тях.

Вера Петрова сравнява превеждането с изкачването на върхове, с умението да надникваш отвъд думите. Неслучайно - нейните преводи разкриват една друга Италия и една друга България, реалност отвъд клишетата, с дъх на ябълки. Реалност, в която искаш да се "гмурнеш" така, както Вера се гмурка в нов текст. Защото хубавите книги са като стойностните хора - те ни "променят, или поне отварят пролука в съзнанието ни. И чрез емоцията ни напомнят кои искаме да сме."

"Много хора не си дават сметка, че за да превеждаш, трябва не просто да знаеш какво значи една дума, а трябва да имаш и вътрешен усет. Че една дума има повече от десет значения, а понякога се оказва, че ти трябва друго, единайсето значение, което може дори да не е включено в речника." Това казва Деница Райкова - още едно от "Лицата на превода". Работила е по над 130 книги, като една от тях е "Честно казано" на Сара Нович.

"За мен преводът е откриване на нови хоризонти, прекосяване на нови пътеки. Може би така са се чувствали португалските моряци, когато са правили големите си открития?" - ето как Димитър Атанасов описва своята професия в специалната ни кампания "Лицата на превода". А ние спокойно може да кажем, че Димитър е едно от откритията на "Лемур", а преводите му са истинско съкровище. Може би като онези на португалските моряци? Или пък, като онези на Янкел от улица "Мазур"...

"Плачех, докато превеждах „Малинверно“, а „Годината на нашата любов“ ми върна спомените за „оловните години“ в Италия." - това споделя Ваня Георгиева за "Лицата на превода" - нашата специална кампания, посветена на книгите, езика, преводачите и техните приключения от дума на дума. Животът и работата на Ваня Георгиева са като книга, а както казва тя от всяка хубава книга можем да научим нещо и да видим себе си. Приятно четене с Ваня и приятно пътуване из Италия.  

„Торто арадо“ беше едно голямо словесно дирене. Най-вече заради многото бразилски реалии, флората и фауната, религиозните обичаи, начинът на живот в бразилския северозапад." Това казва Рада Ганкова в кампанията "Лицата на превода" - един специален проект на издателство "Лемур" по повод Международния ден на преводача - 30 септември. В поредица от интервюта разкриваме най-интересното за професията, творческия процес и личните преживявания на преводачите с книгите. Защото, както казва Рада, преводачеството е едно "безкрайно търсене на думи"... а ние обичаме да търсим :)

Продължаваме с нашата инициатива "Лицата на превода" - един специален проект, чрез който ви срещаме с лицата на превода в издателство "Лемур". Поводът е Международният ден на преводачите, който по традиция отбелязваме на 30 септември - в памет на св. Йероним Блажени. В поредица от интервюта преводачите на "Лемур" разказват за своята професия и живот, за безкрайното търсене и намиране на думи, за любимите си герои и изрази, за това как книгите на "Лемур" са им повлияли и как са ги променили. Днес ви представяме Нели Раданова - преводачка на "Оставам тук" и "Като се върна" от Марко Балцано. Една история, която доказва "силата на съдбата".

"Лицата на превода" е един специален проект на издателство „Лемур“ по повод Международния ден на преводача, който се отбелязва от 1991 г. по решение на Съвета на Международната федерация на преводачите. На тази дата се почита паметта на патрона на преводачите - св. Йероним Блажени. В поредица от интервюта ще ви срещнем отблизо с лицата на превода в издателство "Лемур". От тях ще научим любопитни истории за професията, предизвикателствата и пътя на превода. Ще ги попитаме как и защо са станали преводачи, какво е най-вълнуващото в процеса, как се изграждат мостове между езици и култури, кои са непреводимите думи и изрази и кога са се чувствали "изгубени в превода"... Започваме с Василена Мирчева - преводачка на "Момиче на война" от Сара Нович. Или както тя се определя - една "актриса зад параван".