„Оставам тук“ на Марко Балцано – една малка книга, побрала в себе си голямо сърце

Ако една камбанария, стърчаща над водата насред планинско езеро, можеше да разказва истории, то би разказала точно тази от романа „Оставам тук“ на Марко Балцано.

Историята, пресъздадена през очите на Трина, започва тихо и спокойно, но постепенно те въвлича толкова дълбоко в действителността на Южен Тирол (провинция в Северна Италия, на границата с Швейцария и Австрия) през първата половина на 20-ти век, че накрая оставаш с чувството, че си живял там. Силата на повествованието е в човешкото, в паметта и в онова упорито чувство за принадлежност, което не изчезва дори когато мястото вече го няма.

Книгата е красив разказ за осъзнатостта към какво принадлежиш, за корените, за паметта, за любовта към дома и за онзи труден, но смел избор да останеш, когато светът около теб се променя до неузнаваемост и всички други си тръгват.

Историята е вдъхновена от реални събития и именно това я прави привлекателна. Трина е обикновена, но същевременно изключително устойчива жена. Тя пише до изчезналата си дъщеря, като разказва за живота си в Курон – „село на края на времето“. Политиката, войните и решенията на властта идват сякаш отдалеч, но бавно и неумолимо започват да променят всичко: езика, ежедневието, хората, съдбите им, самото място.

Едно от най-силните качества на романа е начинът, по който Балцано разказва тази история – спокойно, деликатно и без излишна драматичност. Емоцията не е натрапчива, тя просто се натрупва – страница след страница. Докато четеш, лесно си представяш сцените – къщите, животните, планинските пътеки, студът и снега в планината, дигата, езерото. Атмосферата е предадена толкова живо, че постепенно започваш да усещаш селото като истинско място, а хората – като познати.

Трина не е героиня в традиционния смисъл – не прави грандиозни действия, не изрича големи думи, въпреки превратните житейски събития, които я сполетяват. И точно затова е толкова убедителна. Нейната упоритост, любов към дома и желание да запази това, което има стойност и значение, превръщат историята ѝ в нещо много по-голямо от лична съдба.

Особено силно е усещането за време – как годините минават, как светът се променя и някои неща постепенно изчезват. Потъването на селото под водите на язовира не е просто исторически факт, а символ на изгубеното, на спомените и на живота, който остава под огледалото на езерото.

Изданието на издателство Лемур допълва удоволствието от книгата – стилна и привлекателна корица, удобен формат и приятна, нежна на допир хартия. Това е от онези книги, които просто ти се иска да държиш в ръцете си по-дълго.

След последната страница на романа оставаш с усещането, че си преживял нещо дълбоко. Неволно започваш да се питаш: Какво бих направил аз на мястото на Трина, ако трябваше да избирам между това, да си тръгна или да остана?

Препоръчвам на всички, които обичат атмосферни и дълбоки романи.

Стефка Петрова е юрист с над 25-годишен опит, по-голямата част от който е преминал в съдебната зала. Напълно неочаквано за нея, на 48 години тя чува диагнозата „рак“ и това променя завинаги всичко в нейния живот. След като преодолява смъртоносното препятствие, тя започва да пише с една ясна кауза: да вдъхне надежда и да покаже, че ракът е диагноза, не присъда. Тя вярва, че всеки има силата да победи в борбата с него, ако има вяра и не се предава. Разгледайте повече за нейните книги: "В името на Живота" и "Везната на Дике".