Какво прочетох?

Да сътвориш бъдещето

Да сътвориш бъдещето

Свързвах името Монтесори с образа на възрастна, белокоса жена. Слаба фигура, меки черти, остър поглед. После се порових в историческите статии и установих, че съм сугестирана до голяма степен от факта, че повечето снимки на Мария Монтесори в медиите са от зрялата ѝ възраст. Парадоксът е, че най-значимите постижения и научни разработки тя създава в доста по-ранна възраст – по същото време, когато се влюбва за първи път.

Любовта боли. Но колко често забравяме, че е така? Не и когато ни нарисува криле, с които да се разлетим на ята и да оцветим небето във форми и багри, каквито никога не сме и подозирали, че могат да се родят над сенките, които хвърлят душите ни и се преплитат в простора.

Книгата като заслон от вятъра

Книгата като заслон от вятъра

Понякога си представям книгите като сезони. Някои са топли и уютни, докато присъстваш в тях като посетител, заради когото сюжетът оживява отново и отново. Други са цветни и ароматни, като природата в тъжно-прекрасна есенна утрин. А има и такива, които те помитат бурно, досущ като морските вълни през зимата. „Лятото на островните цветя“ прави реверанс към първите две и тактично изабягва суровата крайност, на който и да било сезон в сюжетната линия.
Посегнах към произведението на Мина Голд след доста дълъг нерадостен период в живота ми. Всъщност след цели шест години четене само на научна и бизнес литература. Разбира се, че ще ти е нерадостен живота, ще кажете. Лудост е да не прочетеш два реда от художвестена творба за толкова години..... Не можах да оприлича книгата на друго, освен заслон от вятъра на постоянните промени в корпоративната и научна среда, където ми се налага да присъствам ежедневно. Не че и в тази книга няма много вятър, заради северния климат, при който се развива историята, но нейният вятър се усеща по друг начин, защото се съчетава с гурме аромати, усещане за семейство в отношенията между един цял град и щипка освежаващ сарказъм от страна на главната героиня. Като да се потопиш в чаша горещ шоколад и да се чудиш как толкова време си се лишавал от присъствието му и идеалната комбинация с бисквитката сервирана към него.

"Трите смърти на Америгор" - да погледнем с чувство за хумор тъжните абсурди на нашето време

„Трите смърти на Америгор“ е произведение, от което въображението, богато, ярко и необятно, струи на талази. Всеки ред от неговите страници изненадва сетивата на читателя с използваните от писателя изразни средства – неочаквани сравнения, игрови език, изненадваща употреба на многозначни думи и прочее. Ако е необходимо творбата да се опише с няколко думи, то те биха били следните: сериозност, омесена прилично с неподражаем хумор. А ако бях литературен критик, навярно бих се изразила така: истинното и комичното са в такава забележителна симбиоза, че дори абсурдното звучи логично.

„Торто Арадо” - роман за сподавения глас, който иска да излезе от примката на мълчанието

„Торто Арадо” - роман за сподавения глас, който иска да излезе от примката на мълчанието

Има книги, които увличат като подводно течение – потапят те в дълбоките води на своите тайни, а после те изтласкват на повърхността за глътка въздух. Това е усещането, което имах при досега си с романа на Итамар Виейра Жуниор, напомнящ ми за великолепието на Жоржи Амаду и същевременно – за завладяваща модерна проза. Историите за живота на семействата в Агуа Негра създават очертанията на свят колкото нереално-митичен, толкова и грубо реален. С елегантния си стил Жуниор заплита нишките на вълнуващо повествование, предизвикващо въпроси, свързани със съвестта и честта, със значимостта на кръвните връзки. Непосилно трудното битово и работно ежедневие на семейството наследници на роби би изглеждало като низ от страдания, пот, сълзи, ако не съществуваше елементът на приказно вълшебство. 

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка