„Уроци по химия“ е от онези романи, за които казваме: „Ето това ще е страхотно на кино!“. Освен с колоритни персонажи и драматични обрати, Бони Гармъс печели читателите с прекрасното си чувство за хумор и лекотата, с която поднася нелеки теми.
Ревюта на книги
Една картина нарисувана с кръв, една долина, в която живеят необикновени хора, една млада жена изчезнала безследно преди цели седемдесет години и един полицейски екип, който ще мине през огъня, за да открие истината. Какво повече бихме могли да искаме от един криминален роман?
„Първият случай на Мейзи Добс“ е роман, който трудно би могъл да се впише еднозначно в каквото и да е жанрово определение. И може би тъкмо затова е толкова увлекателен. Джаклин Уинспиър успява да изгради въздействаща, реалистична атмосфера, връщайки ни в началото на 20 век и едновременно с това създава ярки, нетрадиционни персонажи в унисон с най-добрите традиции на класическите криминалета.
Извън личното ми пристрастие към Дж. К. Роулинг, поредицата за Корморан Страйк ме спечели още с първата книга главно с интересните персонажи. Едновременно с това всяка от книгите засяга някакъв значим социален проблем и „Мастиленочерно сърце“ не прави изключение. В основата на романа е една много често пренебрегвана тема – тормозът в онлайн пространството. Анонимността, която общуването в мрежата позволява, има и позитивни аспекти, но често се превръща в оръжие и средство за тормоз.
Случвало ли ви се е да си купите книга, провокирани от съвсем дребен детайл? На мен ми се случва често. Точно така стана и с „Къщата на кокоши крака“ на Софи Андерсън. Заглавието провокира подсъзнателна носталгия към любими приказки и книги от детството ми и просто не успях да й устоя.
"Исландия. Дневник на една мечта" е един от най-добрите пътеписи, които съм чела до момента и една от онези книги, които до такава степен са ме вдъхновили и впечатлили, че искам да разкажа за нея на всичките си познати, за да мога да предам и на тях въодушевлението, което носи. В книгата са поместени места и преживявания, толкова въздействащи, че ако Исландия влиза в списъка ви с мечтани дестинации, след този пътепис ще искате да грабнете куфарите още днес. А ако никога не сте се замисляли за тази страна, със сигурност ще влезе в бъдещите ви желания и цели.
На пръв поглед „Цветя над ада“ е криминален роман, притежаващ всички задължителни за жанра елементи – динамично действие, неочаквани обрати и брилянтен следовател, който да разплете загадката. Но... само на пръв поглед. Всъщност Илария Тути изгражда един многопластов сюжет, в който границите между добро и зло, редно и нередно, допустимо и недопустимо са всичко друго, но не и ясни.
„Есекският змей“ не е мрачен роман. В него няма да откриете фантоми, чудовища и магии. Ще откриете една легенда, очарователни, странни и много ярки персонажи, всеки със собствени чудатости и най-вече почти съвършена картина на една епоха.
Не ми се случва често, но все още понякога попадам на книги, чийто финал ме изненадва. Просто не успях да предвидя как ще завърши "Попитайте Сара Грос" на Жоао Пинто Коелю, а финалът е логичен. Но нали тъкмо в това се крие майсторството на писателите - да бъдат колкото непредвидими, толкова и убедителни.
Мрачна, странна и омагьосваща, тази книга е истинско удоволствие за всеки, който има афинитет към творчеството на Бредбъри. Или към киното. Или към класическите криминални романи. И най-вече към всички тези неща събрани в едно. Великолепна палитра от персонажи, толкова колоритни и нетрадиционни, че се запечатват трайно в съзнанието на читателите.
Докато очакваме с нетърпение екранизацията на „Където пеят раците“, определено си заслужава да отделим малко внимание на книгата. Да, романът на Дилия Оуенс е бестселър във всеки възможен смисъл, но това съвсем не е единственото, което трябва да знаете за него.
Да четеш Олга Токарчук винаги е удоволствие. "Гардеробът" обаче притежава особено очарование заради прекрасните илюстрации. Книгата събира в себе си три разказа - колкото различни, толкова и обладани от един и същи дух. Умението на нобеловата лауреатка да изгражда запомнящи се и изключително въздействащи образи се проявява еднакво ярко както в по-дългите, така и в кратките повествователни форми. С присъщата си ерудиция и елегантност на изказа, Токарчук ни отвежда там където реалността се пропуква, където възможното и невъзможното се преплитат.