Ревюта на книги

„Кратък дневник на съвпаденията“ е от онези тихи книги, в които няма изобилие от драматични събития, напрежение и динамично действие. А всъщност се случват много неща. Ежедневни и обикновени за страничния наблюдател, но и съдбовни, и разтърстващи за онези, които ги преживяват. Вижте с какво романът от Доменико Дара е впечатлил Валерия Стефанова в ревюто.

„Децата на хълма“ е от онези книги, които ужасяват неусетно, но трайно. Няма зрелищни кървави убийства, няма свръхестествени същества, няма унищожителни стихии. Но има чудовища, при това най-зловещите, съвсем реални.

Вижте какво още споделя Валерия Стефанова за книгата.

Една ексцентрична възрастна дама с необичайна професия, благоразумната съпруга на местния викарий и Сузи, която разхожда кучета, чиито собственици са заети. Иначе казано новото ми любимо разследващо трио. Остроумна, забавна и пълна с неочаквани обрати „Криминален клуб „Марлоу“ поставя началото на една поредица, която вече е спечелила сърцата не само на читателите, но и на телевизионните зрители.

Никога няма да забравя първата си среща с „Харолд и Мод“, защото макар да беше много, много отдавна, беше изключително ярка. Оттогава искрено се вълнувам от всяка всъможност за досег с текста на Колин Хигинс през различните изкуства.

Изключително талантлив разказвач, Еймър Тауълс ме спечели още с „Един аристократ в Москва“. Очаквах „Магистрала „Линкълн“ с огромно нетърпение и я прочетох много, много бавно. Причините са няколко. Вижте ги в статията.

„Черна торта“  е историята на едно семейство, но и историята на едно приятелство. Освен това е историята на една любов и, поне донякъде, на Карибите. Шармейн Уилкерсън е вплела изключително умело собственото си културно наследство в един всъщност универсален сюжет, а резултатът определено заслужава да бъде прочетен.

В световната литература има много писатели, които разказват историята на страната и нацията си, чрез историята на едно семейство. И не чак толкова много, които го правят едновременно увлекателно и с размах. София Сеговия обаче съвсем заслужено се нарежда сред тях, защото успява да изгради не просто запомнящ се сюжет и ярки персонажи, а пълнокръвен и изключително въздействащ образ на Мексико от двайсетте години на миналия век.

Случвало ли ви се веднага да разберете, че ще прочете една книга повече от веднъж? Има читатели, които никога не препрочитат, но има и такива, които обичат да се връщат към вече познати истории. Аз съм от вторите. Има книги, които чета на различна възраст, за да разбера как са се променили възприятията ми, има и книги, към които посягам в определено емоционално състояние, има и такива, които някой друг е възприел напълно различно от мен и посягам отново към тях, за да разбера дали ще открия нещо ново при втори прочит. Още след първите петдесет страници на "Градината на самурая" знаех, че ще прочета книгата отново след време. В края на романа вече знаех и че искам да прочета и другите книги на Гейл Цукияма. 

Като читател съм изключително пристрастна към книги, които „преработват“ класически сюжети, независимо дали става дума за митология, приказки или легенди. Няма да се впускам в анализ на тънките разлики между изброените, но е важно да спомена нещо друго: тъкмо поради тази причина съм и много критична към всеки подобен съвременен прочит. В този случай останах повече от приятно изненадана. Приемам с усмивка определението „космическа опера“, но не мисля, че то изчерпва дори една десета от онова, което ще откриете в тази книга.

Една от безспорно най-успешните криминални поредици през последното десетилетие се завърща триумфално. Седмият роман за Корморан Страйк не просто не отстъпва на предходните - още по-динамичен, драматичен и психологически натоварен е. Излиза извън рамката на характерното за жанра „разрешаване на загадка“ и се чете неусетно въпреки сериозния си обем. С други думи Галбрейт а.к.а Роулинг е в най-добрата си форма.

В началото на ХХ век Европа е раздирана от конфликти, военни, но и обществени. Съвсем логично век по-късно все повече писатели обръщат поглед към този бурен исторически период. Прави го и Илария Тути, по свой, неподражаем и увлекателен начин, за да извади от гънките на историята онези забравени личности, които са успели да променят света и да го направят по-добър, въпреки ужаса и разрухата, които са ги заобикаляли.

Ако приемем, че светът съществува от толкова много време, че всички истории вече са разказани, остава да се съсредоточим върху това как точно е разказана всяка една от тях. Понякога една различна гледна точка е напълно достатъчна, за да промени изцяло иначе познат сюжет. В „Брилянтни създания“ това е гледната точка на октопода Марсел. Остроумен, понякога хаплив, но винаги обективен в наблюденията си над човешкия род, Марсел преобръща напълно живота на поне двама души.