
„Трите смърти на Америгор“ е произведение, от което въображението, богато, ярко и необятно, струи на талази. Всеки ред от неговите страници изненадва сетивата на читателя с използваните от писателя изразни средства – неочаквани сравнения, игрови език, изненадваща употреба на многозначни думи и прочее. Ако е необходимо творбата да се опише с няколко думи, то те биха били следните: сериозност, омесена прилично с неподражаем хумор. А ако бях литературен критик, навярно бих се изразила така: истинното и комичното са в такава забележителна симбиоза, че дори абсурдното звучи логично.