Други

Случвало ли ви се веднага да разберете, че ще прочете една книга повече от веднъж? Има читатели, които никога не препрочитат, но има и такива, които обичат да се връщат към вече познати истории. Аз съм от вторите. Има книги, които чета на различна възраст, за да разбера как са се променили възприятията ми, има и книги, към които посягам в определено емоционално състояние, има и такива, които някой друг е възприел напълно различно от мен и посягам отново към тях, за да разбера дали ще открия нещо ново при втори прочит. Още след първите петдесет страници на "Градината на самурая" знаех, че ще прочета книгата отново след време. В края на романа вече знаех и че искам да прочета и другите книги на Гейл Цукияма. 

Като читател съм изключително пристрастна към книги, които „преработват“ класически сюжети, независимо дали става дума за митология, приказки или легенди. Няма да се впускам в анализ на тънките разлики между изброените, но е важно да спомена нещо друго: тъкмо поради тази причина съм и много критична към всеки подобен съвременен прочит. В този случай останах повече от приятно изненадана. Приемам с усмивка определението „космическа опера“, но не мисля, че то изчерпва дори една десета от онова, което ще откриете в тази книга.

„Уроци по химия“ е от онези романи, за които казваме: „Ето това ще е страхотно на кино!“. Освен с колоритни персонажи и драматични обрати, Бони Гармъс печели читателите с прекрасното си чувство за хумор и лекотата, с която поднася нелеки теми.

„Първият случай на Мейзи Добс“ е роман, който трудно би могъл да се впише еднозначно в каквото и да е жанрово определение. И може би тъкмо затова е толкова увлекателен. Джаклин Уинспиър успява да изгради въздействаща, реалистична атмосфера, връщайки ни в началото на 20 век и едновременно с това създава ярки, нетрадиционни персонажи в унисон с най-добрите традиции на класическите криминалета.

Случвало ли ви се е да си купите книга, провокирани от съвсем дребен детайл? На мен ми се случва често. Точно така стана и с „Къщата на кокоши крака“ на Софи Андерсън. Заглавието провокира подсъзнателна носталгия към любими приказки и книги от детството ми и просто не успях да й устоя.

"Исландия. Дневник на една мечта" е един от най-добрите пътеписи, които съм чела до момента и една от онези книги, които до такава степен са ме вдъхновили и впечатлили, че искам да разкажа за нея на всичките си познати, за да мога да предам и на тях въодушевлението, което носи. В книгата са поместени места и преживявания, толкова въздействащи, че ако Исландия влиза в списъка ви с мечтани дестинации, след този пътепис ще искате да грабнете куфарите още днес. А ако никога не сте се замисляли за тази страна, със сигурност ще влезе в бъдещите ви желания и цели.

„Есекският змей“ не е мрачен роман. В него няма да откриете фантоми, чудовища и магии. Ще откриете една легенда, очарователни, странни и много ярки персонажи, всеки със собствени чудатости и най-вече почти съвършена картина на една епоха.

Докато очакваме с нетърпение екранизацията на „Където пеят раците“, определено си заслужава да отделим малко внимание на книгата. Да, романът на Дилия Оуенс е бестселър във всеки възможен смисъл, но това съвсем не е единственото, което трябва да знаете за него.

"Сърцето на вещицата" е впечатляващ роман, в който се преплитат древни митове, напрегнат, внимателно изграден сюжет и дълбоки, универсални послания. Послания, които звучат съвременно и актуално, макар да са стари колкото света. Дженевийв Горничек успява да изгради пълнокръвни и ярки персонажи, чиято история ще помните дълго.