"Градината на самурая": за честта като начин на живот
"Градината на самурая" е един от най-красивите романи, които съм чела. Тих, дълбок и изпъстрен с детайли, които създават изключително въздействаща атмосфера. Деликатността, с която Гейл Цукияма изгражда сюжета е поразителна, особено на фона на драматичните исторически събития, които го съпътстват.
Случвало ли ви се веднага да разберете, че ще прочете една книга повече от веднъж? Има читатели, които никога не препрочитат, но има и такива, които обичат да се връщат към вече познати истории. Аз съм от вторите. Има книги, които чета на различна възраст, за да разбера как са се променили възприятията ми, има и книги, към които посягам в определено емоционално състояние, има и такива, които някой друг е възприел напълно различно от мен и посягам отново към тях, за да разбера дали ще открия нещо ново при втори прочит. Още след първите петдесет страници на "Градината на самурая" знаех, че ще прочета книгата отново след време. В края на романа вече знаех и че искам да прочета и другите книги на Гейл Цукияма.
Не знам дали това, което ме провокира да посегна към "Градината на самурая" беше собственият ми интерес към източните култури или заразителния ентусиазъм, с който издателите говореха за книгата, но някак предварително знаех, че ще ми хареса. Случвало ми се е заглавия, към които подхождам по този начин да ме разочароват, но се случва и да надминат очакванията ми, точно като "Градината на самурая". Това, което ме впечатли най-силно е емоционалното въздействие на романа. При цялата деликатност, с която пише Гейл Цукияма (тук трябва да спомена и прекрасния превод на Майре Буюклиева), историята се запечатва в ума и го провокира да се връща към нея.
В края на трийсетте години на миналия век, малко преди началото на Втората световна война, избухва конфликт между Япония и Китай. В исторически план това е може би един от най-неблагоприятните моменти да си китаец в Япония. Стивън е изпратен от семейтвото си в крайморското село Таруми, за да се възстанови след дълго боледуване. Макар че като дете често е прекарвал летата си там, той има съвсем смътен спомен както за вилата, която някога е принадлежала на дядо му, така и за Мацу, мълчаливият японец, който се грижи за имота. Докато укрепва постепенно Стивън открива цял нов свят. Не само градината, за която Мацу се грижи с истинска отдаденост, но и японската култура.
Извън историческия контекст, извън красотата на описанията, за мен "Градината на самурая" е книга за изборите, които правим в живота си. Изборът да приемем другите каквито са. Изборът да поставим друг, а не себе си на първо място. Изборът да изградим живота си отново или да се откажем от всичко. Всеки от персонажите в книгата е изправен пред собствена дилема. Всеки носи тежестите и несправедливостите, с които се сблъсква по различен начин. Всеки от тях е лишен от нещо: защото е китаец или защото е жена, или защото е болен, или защото е единствен син, или защото има дълг към семейството си. Всеки има собствена представа за това кое е най-важно.
В западноеверпейската култура представата за чест присъства по различен начин. Дори ако говорим за същия исторически период, тоест началото и средата на 20 век. Някак по-лична е. Повече се доближава до гордост. Докато в японската култура честта е светоусещане. Да живееш с чест излиза извън рамката на личното, на семейното, дори на общественото и същевременно изгражда и трите. Гейл Цукияма е успяла да обясни света и светоусещането на персонажите си и тънките разлики между японската и китайската култура майсторски, вплитайки ги неусетно в разказа. И едновременно с това да напише една наистина красива книга, в която всяко описание е толкова прецизно, толкова ярко, че цветовете на градината на Мацу сякаш разцъфват пред очите на читателя.