„Първият случай на Мейзи Добс“ – между историята и загадката

„Първият случай на Мейзи Добс“ е роман, който трудно би могъл да се впише еднозначно в каквото и да е жанрово определение. И може би тъкмо затова е толкова увлекателен. Джаклин Уинспиър успява да изгради въздействаща, реалистична атмосфера, връщайки ни в началото на 20 век и едновременно с това създава ярки, нетрадиционни персонажи в унисон с най-добрите традиции на класическите криминалета.

В повечето случаи се опитвам да избягвам сравнения в стил: „Ако харесвате тази книга, значи ще харесате и...“, но в съвременното изкуство понякога се оказва невъзможно да избягаш от правенето на паралел между различни произведения. Въпреки това ми се иска да започна с различното в „Първият случай на Мейзи Добс“.

Докато четях и усещах тих повей от атмосферата на класически английски романи, нямаше как да не проявя любопитство към Джаклин Уинспиър, която макар да живее от дълго време в САЩ, всъщност е англичанка. Факт, който поне според мен, се усеща в прозата й. „Първият случай на Мейзи Добс“ пък поставя началото на една изключително успешна и доста дълга поредица от романи. Историческият период, през който се развива действието, също не е случайно избран. Дядото на писателката е бил тежко ранен в битката при Сома през 1916 година. Това провокира интерес към войната у нея още в детството й.

Детското любитство прераства в задълбочено проучване на една отминала епоха, която самата тя определя като „плодородна почва“ за мистерии. Първата световна война променя живота на цяло поколение жени, които неочаквано получават нови възможности за развитие и нов социален статус. Да, този прогрес стъпва върху ужасяващи събития, но обективно погледнато именно последиците от войната променят мястото на жените в обществото. А Мейзи Добс е жена на своето време.

Композицията на романа е много интересна и не е хронологично последователна, но за да не издавам излишни подробности от сюжета, ще спомена само няколко неща. Умна и упорита, Мейзи започва работа като част от пресонала в аристократичен дом в Лондон, но е твърдо решена да не спира да учи. А в къщата има огромна библиотека, така че тринадесетгодишната Мейзи не устоява на изкушението и започва да се промъква нощем, за да чете.

Интересът на момичето към книгите не остава незабелязан и макар самата Мейзи да очаква, че ще бъде наказана или дори уволнена, всъщност намира покровител и приятел в лицето на лейди Комптън. Нещо повече, суфражетката лейди Комптън превръща Мейзи в своята нова кауза и й осигурява учител – ексцентричен, но и изключително ерудиран. Името му е Морис Бланш и поне според мен, асоциацията с Еркюл Поаро е неизбежна, макар приликите между двамата да са косвени.

Плановете за бъдещето на Мейзи, а и на всички останали, се променят драматично след избухването на войната, а последиците от нея бележат живота им завинаги. Десет години след края на Първата световна война, през 1929-та година, Мейзи е изправена пред ново предизвикателство. Тя „наследява“ детективската практика на Морис Бланш, но да продължи напред, след като менторът й се оттегля в провинцията, няма да е никак лесно. Защо? Защото е жена, а колкото и да се е променил светът след войната, все още никой не очаква от една дама да бъде частен детектив.

Първият случай, който Мейзи поема изглежда съвсем банален – подозрение в изневяра. Разследването обаче отвежда Мейзи на съвсем неочаквано място и я връща към тайните от собственото й минало.

"Първият случай на Мейзи Добс" е колкото увлекателен криминален роман, който да прочетете на един дъх, толкова и деликатен, но сериозен исторически роман, за който ще продължите да мислите дълго след като сте разкрили мистерията. Лично аз, очаквам с нетърпение следващите части на поредицата.