„Уроци по химия“: за готвенето и други химични реакции

„Уроци по химия“ е от онези романи, за които казваме: „Ето това ще е страхотно на кино!“. Освен с колоритни персонажи и драматични обрати, Бони Гармъс печели читателите с прекрасното си чувство за хумор и лекотата, с която поднася нелеки теми. 

Прочетох „Уроци по химия“ с искрено удоволствие и със сигурност няма да спра да я препоръчвам скоро. Не само, защото е различна, оригинална и добре написана книга, но защото искрено вярвам, че всяка жена, която се докосне до този роман, ще открие нещо от себе си (било то и съвсем малко) в някоя от героините. 

Защо мисля така? Ако прочетете анотацията на романа, вероятно ще се озадачите, защото Елизабет Зот е всичко друго, но не й обикновена жена. Тя е учен. И e напълно убедена, че няма обикновени жени, няма „просто“ домакини и като цяло няма нищо, ама съвсем нищо просто и лесно в това да си жена и майка. Нещо повече, действието в романа се развива във време, в което подобно убеждение е меко казано скандално. 

В средата на петдесетте години на ХХ век, в Америка, дамите, които имат амбиции не само не са много, но никой не гледа на тях сериозно. Елизабет обаче категорично отказва да бъде една от жените, които се съобразяват с чуждото мнение. Колкото и да е трудно това, и въпреки че я подценяват на всяка крачка. 

Академичните среди я отхвърлят, но тя не е готова да се откаже от науката дори когато един „инцидент“ в училището на дъщеря й я отвежда в местната телевизия. Красива, умна и различна от всичко, което предлагат следобедните предавания по онова време, Елизабет е истински фурор като телевизионна водеща, истински ужас за продуцентите и истинско вдъхновение за хиляди жени пред екраните.

Бях искрено изненадана от факта, че „Уроци по химия“ е дебютен роман. Едновременно с това дори съвсем бегъл поглед към биографията на Бони Гармъс ще ви бъде достатъчен, за да откриете не само приликите между нея и Елизабет, но и причините да познава толкова добре медийните специфики. Очевидно разбира доста и от химия, и от гребане. 

Не знам дали романът й би имал същото въздействие върху друг читател, но мен ме докосна най-вече с малките детайли. Абсурдите на работата в телевизия, които трудно можеш да обясниш на външен човек, още по-необяснимото желание да се занимаваш гребане - този толкова неблагодарен на пръв поглед спорт - и абсолютно нелогичното привързване към куче, в което никой друг не вижда нещо особено. 

От друга страна съм напълно убедена, че ще успеете да откриете нещо за себе си в „Уроци по химия“ дори да не се вълнувате от нито едно от изброените по-горе неща. Вдъхновяваща със своята целеустременост, Елизабет Зот е от онези персонажи, чрез които писателите успяват да кажат неща, които са важни и едновременно с това неудобни. Например: жените в научните среди често са подценявани, вярно - не колкото през 50-те години, но все още. Освен това да си родител е трудно, изморително и отговорно на първо място, и чак после идват безкрайните радости. И за финал – здравословното хранене е важно, а полуфабрикатите може и да спестяват време, но са вредни.  Последното никак не допада на производителите им, а както всички знаем телевизията се издържа от рекламите. 

Наред с критиката към американското общество и деликатната ирония към медиите, Бони Гармъс успява да вплете и още една важна тема, тази за изграждането на личността. Много по-важно е какво искаш да постигнеш, отколкото откъде си тръгнал. И Елизабет е истинско доказателство за това, дори когато се отклонява от пътя си. 

Една от основните критики отправяни към романа, които чух, беше, че финалът е превидим. Истина е, голяма част от читателите вероятно ще успеят да „предвидят“ част от обратите особено в края на книга. Аз обаче не останах разочарована от това, може би защото като цяло смятам, че изненадващият финал не е бил част от замисъла на авторката.