Вече попадах на няколко отзива относно „Попитайте Сара Грос“. Не прочетох и един от тях. Прочетох книгата, въпреки че дълго отлежа на рафта с непрочетените книги – чаках да й дойде времето. Малко се притеснявах да посегна към нея. Причината беше, че от ревютата, които не четях, някакси се промъкваше и до съзнанието ми достигаше името Аушвиц. Знаех, че страниците на книгата ще са може би болезнени. И чаках. Чаках момента, в който ще съм готова отново да пристъпя към тема, която, докато свят светува, трябва да стои отворена и да напомня на какво е способен човекът – на какво зло, но и на какво добро е способен.
Ако трябва с едно кратко изречение да кажа нещо за историята обаче, то няма да включва Аушвиц. Ще кажа, че за мен това е история за многоликостта и противоречията на човешката душа и за безкрайно цветната гама от взаимоотношения, които могат да възникнат между хората.