Да сътвориш бъдещето



Свързвах името Монтесори с образа на възрастна, белокоса жена. Слаба фигура, меки черти, остър поглед. После се порових в историческите статии и установих, че съм сугестирана до голяма степен от факта, че повечето снимки на Мария Монтесори в медиите са от зрялата ѝ възраст. Парадоксът е, че най-значимите постижения и научни разработки тя създава в доста по-ранна възраст – по същото време, когато се влюбва за първи път.

Любовта боли. Но колко често забравяме, че е така? Не и когато ни нарисува криле, с които да се разлетим на ята и да оцветим небето във форми и багри, каквито никога не сме и подозирали, че могат да се родят над сенките, които хвърлят душите ни и се преплитат в простора.

Страстта е фея кръстница. Омагъосва, вдъхновява, заглушава всички доводи на разума. Като екстаз, в който изпадаш, след среща с познат от миналото аромат. Като спомен за обещание, което тялото превръща в химикал за самолечение и продуцира до пълно изтощение в желанието да задържи усещането.

Науката е самотна девойка. Стои по пантофи и халат до масата в кухнята и пие чай. Или се надвесва над писалището в кабинета и мисли ли, мисли – понякога писмено, друг път на ум. Измисля бъдещето, прекроява настоящето и изтрива всички болки на растежа, които любовта, страстта и други влъхви на сюрреализма оставят след себе си, като приключат с летенето.

На пръв поглед „Учителка на новото време“ (издателство ЕМАС) представя лична история за известна фигура. Истини разказани като приказка. Най-вероятно може да бъде причислена към сектор „романтични“ или „книги за жени“, но самата романтична история в действителност отваря повече от една области, върху които да се замислиш – науката и съревнованието между половете в нея, което съществува и до ден днешен; невежеството на Европа от края на 19-ти век по отношение на дефиницията за болест и ментално здраве; еволюцията на образованието и грешките в системата, които са били обществена тайна, поддържана от властимащите. Авторката, Лаура Балдини, ни въвежда меко и в красотата на занаятите, чистотата на приятелството, лоялността на една доживотна любов, която не е насочена към човек. Но най-силно прави впечатление присъствието на вътрешното убеждение в личната мисия, в причината, поради която си на този свят. Във вярата, че обществото греши, а твоята правота ще спаси живота на стотици деца. Съвсем скромно убеждение към днешна дата, когато методът на Мария Монтесори е повлиял милиони и продължава да бъде актуален.

И сега, макар книгат да е прочетена, не спирам да размишлявам над парадоксите на епохата описани в нея – не можеш да пътуваш в карета сама след залез, ако си жена, но да пушиш пури е модерно и се счита за напредничаво. Не е позволено дори да докоснеш любимия си на обществено място, но можеш да се обличаш достатъчно съблазнително, че да разтуптиш сърцето и на статуя. Не можеш да отгледаш детето си, въпреки че години наред работата и животът ти е белязан от присъствието на сираци, за които полагаш грижи, като за свои деца.... Има го в сюжета и онзи бунт за полово равноправие, но вплетен в историята достатъчно елегантно, че да не я превръща във феминизиран памфлет. Даже си признавам, че част от мен се загледа в миналото с тъга и носталгия. Просто заради усещането за ред, традиции и кавалерство, което срещаш по страниците. А също и заради възможностите за изява - толкова много открития са били неродени тогава, толкова много възможности е имало за всеки да блесне в дадена област, стига да има достатъчно вяра в идеите си, смятани за налудничави, само защото са различни. Кой възвишен интелект би устоял на предизвикателството да изобличи социалната назадничавост на епохата, когато знае, че светът може много повече? Не и една жена с мисия. Мисията Монтесори, която е жива и днес.

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка