"Имението“ на Ане Якобс и блясъкът на отминалото време

„Бляскави времена“ е първата част от трилогията „Имението“. Драматична и наситена с обрати, историята на семейство фон Драниц предлага една различна гледна точка към исторически период, който всички познаваме. Или поне си мислим, че е така. Едновременно деликатна и обективна Ане Якобс потапя читателите във водовъртеж от събития и емоции, изграждайки с изумителна лекота един многопластов сюжет.

След безспорния успех на поредицата „Тъкачната вила“, Ане Якобс е добре позната на българските читатели и едва ли има нужда от представяне. Писателката, чието истинско име е Хилке Селник, пише под множество псевдоними, но именно Ане Якобс е този, с който постига най-големите си успехи. Сред тях е и трилогията „Имението“. Една от причините да избере да „скрие“ самоличността си зад различни имена, вероятно е фактът, че е дъщеря на немския драматург Курт Селник. Талантът очевидно се предава в семейството.

Преди да ви разкажа повече за „Бляскави времена“, трябва да спомена две неща. Подходих малко резервирано към книгата, защото не съм чела „Тъкачната вила“ и не познавах стила на Ане Якобс. Освен това не бих казала, че семейните саги са жанр, към който посягам често. А вече съм споделяла и че рядко чета книги, в които става дума за двете световни войни. Всеки запален читател има своите малки (или не чак толкова) зони на комфорт и не се случва често да се замислим дали това не ни ощетява. Колко ли хубави книги сме подминали само защото „аз не чета криминалета; не обичам женски книги; о, фантастиката не е за мен...“? Хубаво е да се предизвикваме сами от време на време и да правим експерименти. Резултатът от моят експеримент беше, че очаквам продължението на „Бляскави времена“ с огромно нетърпение и искрено съжалявам, че не мога да чета на немски. Героите на Ане Якобс ме спечелиха още с първите страници.

Разумната, целенасочена Франциска, пълна противоположност на темпераментната си по-малка сестра Елфриде, е дъщеря на барон фон Драниц. През тридесетте години на ХХ век, красивото аристократично имение, в което живее семейството е изпълнено с живот, смях и любов. Докато не започва войната, променила напълно Германия. Малко романи позволяват на читателите да погледнат на този иначе толкова често засяган от световната литература период през очите на германците. Онези, които са загубили идеалите, имотите и семействата си през Втората световна война. Онези, на които се е наложило да живеят с последиците от нея. Оцелелите фон Драниц са прогонени от земите си.

Няколко десетилетия Франциска живее с мисълта, че никога няма да се завърне в родния си дом. До падането на Берлинската стена, когато вече седемдесетгодишна тя предприема пътуване към дома и миналото си. Имението, оцеляло като по чудо през войната и след нея, пази само блед спомен за някогашното си величие. Но още в мига, в който паркира малката си западна кола пред него, Франциска знае, че не иска нищо друго освен да остане завинаги. Докато четях за Източна Германия през деветдесетте често се чувствах сякаш чета за съвременна България. Културният шок, който преживява една аристократка, попадайки в постсоциалистическа страна е описан с безжалостно чувство за хумор. Персонажите, дори най-епизодичните, са толкова живи, колоритни и истински, че неусетно започнах да мисля за тях като за реални хора. Франциска се сблъсква с тесногръди, корумпирани и негативно настроени местни жители. Малкото, които помнят някогашното величие на имението също имат причини да не се радват на завръщането ѝ. Периодичните ретроспекции ни позволяват да проследим живота на Франциска от бляскавите времена през разрухата на войната до началото на деветдесетте години, когато макар да се е върнала в родния си дом, ще ѝ се наложи да се бори за него. Паралелно се появява още една, не по-малко интересна сюжетна линия. Внучката на Франциска – Джени, израснала далеч от баба си, е темпераментна млада жена, която изпада в особено неприятно положение и има спешна нужда от ново начало. Тъкмо когато става ясно, че баба ѝ е заминала за Драниц. Без да издавам излишни подробности от сюжета, ще спомена, че двете се оказват изненадващо ефективен тандем, а Ане Якобс майсторски е описала както „бездната“ между поколенията, така и мостовете, които могат да бъдат изградени над нея.

„Бляскави времена“ е всичко, което трябва да бъде един роман, поставящ началото на поредица – интригуващ, наситен с обрати и развръзки, но и оставящ сериозен брой „отворени врати“. Може да се каже, че е съсредоточен върху миналото на семейство фон Драниц, но също и че изгражда основите на едно бъдеще, чието развитие ще следим с интерес.