„Като вятър, съшит със земята“ – другата страна на войната



В началото на ХХ век Европа е раздирана от конфликти, военни, но и обществени. Съвсем логично век по-късно все повече писатели обръщат поглед към този бурен исторически период. Прави го и Илария Тути, по свой, неподражаем и увлекателен начин, за да извади от гънките на историята онези забравени личности, които са успели да променят света и да го направят по-добър, въпреки заобикалящите ги ужас и разруха.

Жени. Ако трябва да открием едно сходство между криминалните романи на италианската писателка и този, много различен от тях, исторически роман, това са жените в една мъжка професия. Първо обаче нека да се замислим колко мъжки професии са останали? Ако изобщо все още можем да говорим за съществуването на такива, то те са предимно, но не и изцяло мъжки, главно защото по една или друга причина не са толкова привлекателни за повечето дами. Много по-рядко се замисляме защо това разделение на труда постепенно се е стопило през последните сто години. Един от основните фактори са двете световни войни. Тема често засягана и от литературата, и от киното. Онези жени, на които им се е наложило да се справят с всичко сами, защото просто няма кой да им помогне. Но има и други жени, които съвсем осъзнато са поискали полагащото им се равноправие, не поради липса на избор. Дори не от чувство за дълг. 

Илария Тути открива историята на един британски актьор, чието име е Ърнест Тесинджър. Докато чете за живота на Тесинджър (не, нищо няма да ви разкажа за него, за да не ви разваля изненадата), писателката остава особено впечатлена както от необичайното му хоби, така и от връзката му с едно начинание, зад което стоят други реални исторически личности. Флора Мъри и Луиза Гарет Андерсън са две от първите жени лекари във Великобритания и именно те са основатели на първата болница, управлявана изцяло от жени. Вдъхновена от тяхната история, Тути създава един великолепен роман, в чийто център са персонажи, които макар да са плод изцяло на нейното въображение, живеят сред художествените образи на реално съществуващи личности, на фона на действителни исторически събития.

Хубавото е, че в тази привидно женска книга е много равностойно застъпена мъжката гледна точка. Защото, когато светът се променя, той се променя за всички. Смях се с глас на първоначалния шок на войниците, които попадат в ръцете на жени лекари, нещо нечувано и невиждано до този момент. Ядосвах им се. Радвах се на постепенната им промяна. Промяна, която не се случва леко. И се замислих защо все по-често се сблъсквам със съвременни автори, решили да се обърнат към конкретен момент от миналото, в който се е променило нещо, което днес сме свикнали да приемаме за даденост. Надявам се, че и вие, също като мен, ще откриете поне един от възможните отговори на този въпрос, докато четете „Като вятър, съшит със земята“.

Другата причина да смятам книгата не просто за хубав, но и за важен исторически роман е погледът към събитията, хората и последиците, които остават невидими в по-голямата част от романите за войната. Независимо за коя война става дума. Все повече автори обръщат поглед към онова, което се случва извън бойното поле. След битката, след победите, след пораженията. Или на това как се е променил животът на всички онези хора, които не са на фронта. На жените. На ранените. На възрастните. На децата, останали без родители. 

Илария Тути създава един сюжет фокусиран именно върху хубавото, което се е родило от пепелта. Да, трудно. Болезнено бавно и с цената на огромни жертви, но тези жени успяват да променят света, в който живеят и именно войната им дава дългоочакваната възможност да го направят. Шанс, който няма да пропилеят.

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка