„Последният дявол“ на криминален клуб „Четвъртък“ или защо всички обичат Ричард Озмън
Ако имате афинитет към британския хумор и криминалните романи, в които освен сложен случай, има и други важни неща, Ричард Озмън вероятно ще ви спечели точно както спечели мен. Поредицата "Криминален клуб "Четвъртък" е забавна, остроумна, емоционална и изключително увлекателна, затова реших вместо да пиша по едно ревю за всяка книга да ви разкажа за всичките четири части в една статия.
Случвало ли ви се е да проявите любопитство към книга, не защото някой я е препоръчал, а тъкмо напротив, защото не е допаднала на някого? На мен ми се случи с "Криминален клуб "Четвъртък", която категорично не е препоръчителна за хора без чувство за хумор. Като запален читател едновременно не искам да се разделям с тази поредица, но и нямам търпение да разбера какво друго ни е подготвил Ричард Озмън. Като човек, чиято работа е свързана с литературата, проведох забавен експеримент.
След като прочетох (и много харесах) първите две части от поредицата, започнах да я препоръчвам горещо на различни хора. Хора на различна възраст, с различни читателски предпочитания, с различни професии. Нито един от тях не остана разочарован. Още по-интересно е обаче, че всеки беше впечатлен от нещо различно в книгите, защото "Криминален клуб "Четвъртък" е не просто история за група пенсионери, превърнали разследването на убийства в свое хоби. Всъщност е история за връзките, които изграждаме в живота си, за приятелството, за промените, които времето носи и за различните начини, по които ги приемат различните хора. За загубата, за новото начало и за всичко онова, което остава неподвластно на времето. Озмън изгражда не само динамично действие, но изключително ярки и пълнокръвни персонажи, които абсолютно неусетно успяват да очароват читателя. А между другото има и няколко доста сложни за разплитане убийства.
На финала на първата книга от поредицата малко се пристеснявах, защото все пак винаги съществува вероятността втората част да не е толкова добра. „Човекът, който два пъти умря“ обаче не просто не отстъпва на „Криминален клуб „Четвъртък“, а е дори още по-добра и тъкмо с нея Озмън ме спечели окончателно. Много обичам книги, в които дребните детайли всъщност имат голямо значение – за сюжета, за взаимоотношенията между персонажите, за цялостната атмосфера, в която се потапя читателят. Купърс Чейс е затворен комплекс за пенсионери и основно поле за действие на криминален клуб „Четвъртък“, който, както подсказва името, се събира всеки четвъртък в стаята за пъзели. И провежда изключително ефективни разследвания, в което няма нищо изненадващо. Все пак членовете му са бивш агент на МИ-5 - Елизабет, пенсионирана медицинска сестра – Джойс, психотерапевт, който от време на време още практикува – Ибрахим и Рон, който като всеки синдикален лидер, знае как да отстоява позицията си.
Докато четях поредицата имаше моменти, когато се смеех с глас, такива, в които изпращах цитати на приятели, такива, в които ровех за подробности около актьорския състав на предстоящата екранизация по първата книга и най-вече такива, в които се радвах, че няма да ми се наложи да чакам с месеци или дори години докато излезе следващата част, защото Озмън беше обявил, че четвъртата книга от поредицата - „Последният дявол“ ще бъде последна. Добрата новина е, че е размислил. Лошата е, че ще ни се наложи да почакаме доста дълго за новото приключение на криминален клуб „Четвъртък“.
Нека се върнем на трета част обаче. Ако в първите две сме опознали и обикнали персонажите, в трета вече абсолютно и изцяло съпреживяваме всичките им вълнения. Моят личен фаворит е Джойс, миловидна, само привидно наивна и абсолютно очарователна дама, която си води дневник. Дневникът на Джойс е като огледало на цялата поредица, в началото неуверена и малко разпиляна, постепенно тя става все по-добра в писането. Освен това предлага забавни наблюдения върху развитието на случаите, върху останалите персонажи и като цяло върху живота. В „Куршумът, който не улучи“ четиримата приятели се залавят с едно отдавна забравено от всички неразкрито убийство. И покрай това ни позволяват да надникнем заедно с тях в процеса по създаването на телевизионно предаване. Озмън, който е телевизионер с дълъг опит, подхожда с очарователна ирония към тази добре позната за него тема. И естествено, Джойс е във възторг, защото покрай разследването ще се окаже в публиката на любимото си телевизионно шоу. Основната тема в третия роман от поредицата обаче е приятелството. Как се заражда, колко е важно и докъде сме готови да стигнем, за да предпазим приятелите си.
„Последният дявол“ до голяма степен продължава тази линия, но на преден план излиза любовта. Във всичките ѝ форми и аспекти, в различните ѝ проявления, понякога крайно необичайни. Срещаме се, например, с двойка фалшификатори, чиято любов е разпалена именно от общата им страст към тръпката, която измамата носи. В основата на сюжетът е разледването на поредното убийство. Един от приятелите на Елизабет е намерен мъртъв в колата си и бързо става ясно, че смъртта на възрастния антиквар е пряко свързана с изчезването на голямо количество хероин. Всички замесени, от полицията до наркотрафикантите, са убедени, че ако някой може да разплете този случай, това е тъкмо Елизабет. Само че тя си има други проблеми, а нейното отсъствие дава възможност на другите членове на криминален клуб „Четвъртък“ да докажат колко много са научили от нея.
Едновременно забавна и тъжна, „Последният дявол“ е най-емоционалната част от поредицата (поне до този момент). Книга за загубата, след която някак си трябва да продължим напред, за силата, която откриваме в онези, които ни обичат и които ние обичаме. За причините, които ни карат да изберем от коя страна на закона да застанем, независимо дали ги осъзнаваме или не. За лисиците и трудните решения. Още нещо, което много харесвам с книгите на Озмън е вниманието му към детайлите. В тези четири романа няма да срещнете нито един персонаж, който се появява „просто така“. Нито един дребен детайл, който да не се окаже значим. И със сигурност ще останете изненадани, ще се смеете и ще се замислите. За какво точно - зависи най-вече от това докъде сте стигнали в собствения си път.