Как да „Разкриваме убийства“ или защо обичам Ричард Озмън
С неподражаемото си чувство за хумор, Ричард Озмън бързо успя да си спечели почетно място сред любимите ми автори. Остроумен, забавен и елегантен по типично британски начин „Разкриваме убийства“ поставя началото на новата поредица на писателя, който очарова читателите с „Криминален клуб Четвъртък“.
Ако при първата си среща с книгите на Озмън не очаквах да се смея с глас, докато чета криминален роман, пет романа по-късно със сигурност знам, че ще се забавлявам искрено с всичко, което напише. Нещо повече - „Разкриваме убийства“ успя както да ме разсмее, така и да ме изненада, но и да ме накара да се замисля за неща, които са се превърнали в толкова естествена част от ежедневието ни, че ги приемаме за даденост.
Персонажите отново са ярки и толкова истински, че неусетно започнах да мисля за тях като за реално съществуващи личности. Случват им се не съвсем реалистични неща, но пък в света на хората с частни самолети може би наистина е така. Извън кръга на шегата, онези от вас, които вече познават книгите на Озмън, знаят, че в тях има точно толкова фикция и съспенс, колкото е необходимо, а реализмът е запазен за взаимоотношенията между героите. И тъкмо това е причината толкова да ги харесваме.
Новата разследваща двойка, с която ни среща „Разкриваме убийства“ е доста нетрадиционна. Стив е пенсиониран полицай, който живее в малко градче и има скромна детективска агенция. Освен това има котка с лош нрав и необичайно име, скромен приятелски кръг и седмична викторина в местната кръчма, която да чака с нетърпение. Снаха му Ейми работи в частна охранителна фирма и най-общо казано е бодигард на звезди. Дали заради професиите или заради характерите си, Стив и Ейми имат особена, но изключелно силна връзка помежду си.
Съвсем логично, когато Ейми се оказва в беда, първият човек към когото се обръща за помощ е Стив. Така двамата се оказват заплетени в мрежа от много полети с частни самолети, цели три убийства за разкриване и сложна схема за пране на пари. За разкош във всички тези приключения ги придружава екстравагантна писателка, с неподлежаща на определяне възраст и силна слабост към алкохол и красиви мъже. Името ѝ е Роузи Д’Антонио и абсолютно безапелационно се превърна в любимия ми герой още в самото начало на книгата. Все пак не всеки автор на бестселъри е способен да си навлече гнева на мафиотски бос или да се впусне в преследване на убийци с ентусиазма на стихийно бедствие.
„Разкриваме убийства“ е от онези романи, в които разплитането на случая, колкото и да е интересно и непредвидимо, не е най-важно. Книга, която очарова с искреност, свеж хумор и неочаквана мъдрост. Докато четях често се замислях за неща, които нямат нищо общо с отговора на въпроса кой е убиецът. Замислих се за фалшивото лустро в живота на известните хора, за разликите и връзките между поколенията, за всичко онова, което приемаме за даденост и чиято истинска стойност оценяваме чак след като го изгубим.
Още един отзив за Ричард Озмън може да прочетете ТУК, а повече ревюта за криминални книги може да намерите ТУК.