Невъзвратимостта на собственото ни отминало ежедневие, в което сме имали цялата свобода да бъдем щастливи, е от усещанията, които ни превръщат в по-мъдри и осъзнати личности. Някои от нас имат смелостта да поискат от живота всичко, да творят и да измисля нови върхове за покоряване или удоволствия за споделяне. И все пак, разликата между хората, които живеят с размах и тези, които поемат живота на хапки не е чак толкова голяма, колкото си мислим. Защо ли? Защото и двата типа са устойчиви във времена на криза - едните продължават да стъпват предпазливо и да се страхуват какво следва, скрити в спалнята си, другите все така упорстват с финес за осъществяването на мечтите си. Едните колекционират минало, другите колекционират вечност. Пеги Гугенхайм не просто я колекционира. Тя създава вечност...
Романтични
Понякога си представям книгите като сезони. Някои са топли и уютни, докато присъстваш в тях като посетител, заради когото сюжетът оживява отново и отново. Други са цветни и ароматни, като природата в тъжно-прекрасна есенна утрин. А има и такива, които те помитат бурно, досущ като морските вълни през зимата. „Лятото на островните цветя“ прави реверанс към първите две и тактично изабягва суровата крайност, на който и да било сезон в сюжетната линия.
Посегнах към произведението на Мина Голд след доста дълъг нерадостен период в живота ми. Всъщност след цели шест години четене само на научна и бизнес литература. Разбира се, че ще ти е нерадостен живота, ще кажете. Лудост е да не прочетеш два реда от художвестена творба за толкова години..... Не можах да оприлича книгата на друго, освен заслон от вятъра на постоянните промени в корпоративната и научна среда, където ми се налага да присъствам ежедневно. Не че и в тази книга няма много вятър, заради северния климат, при който се развива историята, но нейният вятър се усеща по друг начин, защото се съчетава с гурме аромати, усещане за семейство в отношенията между един цял град и щипка освежаващ сарказъм от страна на главната героиня. Като да се потопиш в чаша горещ шоколад и да се чудиш как толкова време си се лишавал от присъствието му и идеалната комбинация с бисквитката сервирана към него.