Книгата е красив разказ за осъзнатостта към какво принадлежиш, за корените, за паметта, за любовта към дома и за онзи труден, но смел избор да останеш, когато светът около теб се променя до неузнаваемост и всички други си тръгват.
Съвременна проза
Романът внушава, че животът на човек без целенасочена воля и амбиция може да се превърне в бавно напластяване на обстоятелства, приети без съпротива. Ищван сякаш се плъзга по течението – не се бунтува, няма ясно изразени мечти, не прави избори. Дори миговете на осъзнаване не променят посоката му. Той се превръща в обобщен образ на определен тип съвременен човек – пасивен, наблюдаващ, по-скоро реагиращ, отколкото действащ.
Вижте пълното ревю за романа.
Има книги, които успяват да докоснат по нещо невидимо и дълбоко във всеки, който се докосне до тях. Точно такава книга е "Моите приятели" на Фредрик Бакман, когото пък харесвам все повече в всяка следваща среща с творчеството му. Много е важно да знаете три неща. Тази книга не е подходяща за хора без чувство за хумор. Нито за такива, които са забравили какво е да си на петнадесет години. Но е особено подходяща за родители, а като се замисля - и за тийнейджъри. Помага да видиш нещата, пречупени през погледа на другите.
Влюбих се в писането на Ан Патчет още когато прочетох "Холандската къща", а "Том Лейк" окончателно я превърна в един от любимите ми автори. Роман, който носи необикновена, слънчева топлина. Роман за семейството, за театъра, за любовта, за връзката с онази част от миналото ни, която е оставила най-дълбок отпечатък, за "онова лято" в младостта, за което един ден ще разказваме на дъщерите си. Книга, която с огромно удоволствие прочетох два пъти и към която, сигурна съм, ще се връщам отново.
Доменико Дара е от онези писатели, които умеят да разказват за всичко еднакво увлекателно. От дребното, делничното, познатото на всеки до необикновеното, необяснимото, магичното. Онова, което променя съдби. Романите му не могат да бъдат преразказани, трябва да бъдат преживени, но в тях неизменно се намира по нещо, което да докосне сърцето на всеки читател.
Вижте с какво впечатлява в третата си книга "Записки по небесната механика".
„Кратък дневник на съвпаденията“ е от онези тихи книги, в които няма изобилие от драматични събития, напрежение и динамично действие. А всъщност се случват много неща. Ежедневни и обикновени за страничния наблюдател, но и съдбовни, и разтърстващи за онези, които ги преживяват. Вижте с какво романът от Доменико Дара е впечатлил Валерия Стефанова в ревюто.
Никога няма да забравя първата си среща с „Харолд и Мод“, защото макар да беше много, много отдавна, беше изключително ярка. Оттогава искрено се вълнувам от всяка всъможност за досег с текста на Колин Хигинс през различните изкуства.
Изключително талантлив разказвач, Еймър Тауълс ме спечели още с „Един аристократ в Москва“. Очаквах „Магистрала „Линкълн“ с огромно нетърпение и я прочетох много, много бавно. Причините са няколко. Вижте ги в статията.
„Черна торта“ е историята на едно семейство, но и историята на едно приятелство. Освен това е историята на една любов и, поне донякъде, на Карибите. Шармейн Уилкерсън е вплела изключително умело собственото си културно наследство в един всъщност универсален сюжет, а резултатът определено заслужава да бъде прочетен.
Ако приемем, че светът съществува от толкова много време, че всички истории вече са разказани, остава да се съсредоточим върху това как точно е разказана всяка една от тях. Понякога една различна гледна точка е напълно достатъчна, за да промени изцяло иначе познат сюжет. В „Брилянтни създания“ това е гледната точка на октопода Марсел. Остроумен, понякога хаплив, но винаги обективен в наблюденията си над човешкия род, Марсел преобръща напълно живота на поне двама души.
Като читател имам особена слабост към малките големи книги. Не всеки писател умее да облече силна, дълбока и наситена с емоции и послания история в малко думи, затова смятам че авторите, които успяват да го постигнат, заслужат особено признание. Тъкмо това прави Жоао Пинто Коелю в „Майко, сладко море“.
Да четеш Олга Токарчук винаги е удоволствие. "Гардеробът" обаче притежава особено очарование заради прекрасните илюстрации. Книгата събира в себе си три разказа - колкото различни, толкова и обладани от един и същи дух. Умението на нобеловата лауреатка да изгражда запомнящи се и изключително въздействащи образи се проявява еднакво ярко както в по-дългите, така и в кратките повествователни форми. С присъщата си ерудиция и елегантност на изказа, Токарчук ни отвежда там където реалността се пропуква, където възможното и невъзможното се преплитат.