„Брилянтни създания“ на Шелби ван Пелт: за странните навици на октоподите

„Брилянтни създания“ е роман, който се чете с лекота и удоволствие. Забавен, изненадващ, макар и не непредвидим, дълбок, но не и тежък. И ако преди да посегнете към тази книга сте имали само бегла представа колко необикновени създания са октоподите, то след срещата си с Марсел със сигурност ще пожелаете да научите повече за тях.

Ако приемем, че светът съществува от толкова много време, че всички истории вече са разказани, остава да се съсредоточим върху това как точно е разказана всяка една от тях. Понякога една различна гледна точка е напълно достатъчна, за да промени изцяло иначе познат сюжет. В „Брилянтни създания“ това е гледната точка на октопода Марсел. Остроумен, понякога хаплив, но винаги обективен в наблюденията си над човешкия род, Марсел преобръща напълно живота на поне двама души. При това го прави напълно осъзнато, искрено изненадан от неспособността на хората да забелязват очевидни неща. Като сходството в походката, например. Или отсъствието на такова.

Тоува Съливан обича да чисти. Не просто намира успокоение в тази дейност, но и истинско удовлетворение. Освен това вярва, че човек трябва да е зает с нещо. Най-добре нещо полезно. И когато остава вдовица, предпочита да започне работа, пред това да прекарва безкрайни еднообразни дни в огромната си празна къща. Затова работи в общинския аквариум на малкото градче, в което живее. Именно там започва и необикновеното й приятелство с Марсел. След като хваща октопода в крачка при едно от регулярните му измъквания от аквариума за среднощна закуска. Вие знаехте ли, че октоподите могат да прекарат почти двайсет минути извън водата? Само че Марсел вече е възрастен и не е в най-добрата си форма, а когато се заплита в един кабел е почти убеден, че ще плати с живота си за поредното бягство. Тъкмо тогава го открива Тоува и разбира се, го спасява.

А сега си представете, че трябва да разкажете на някого, че сте се сприятелили с октопод. И че сте почти сигурни, че той всъщност разбира какво му говорите. Не е изненадващо, че Тоува предпочита да запази общуването с Марсел в тайна. Поне докато в аквариума не се появява Камерън.

Камерън е рок музикант. От тези, които на тридесет години още не са пробили. Не може да си намери стабилна работа. Не може, а и не иска, да спре да хвърля вината за неуспехите си върху... ами върху всичко и всеки, само не и върху себе си и като цяло е застинал в един момент от развитието си. При това не в най-добрия възможен момент. А светът около него продължава да се върти. Хората се женят, очакват деца, купуват къщи, случват им се неща различни от това да отидат с махмурлук на работа и да ги уволнят за пореден път. 

Освен това обаче Камерън е и много умен. Факт, който като че ли единствено той не оценява. Той също има нужда от различна гледна точка. От отговори. От нещо, което да му помогне да се помири с миналото, за да продължи напред. И ще го открие на най-неочакваното място. 

„Брилянтни създания“ е роман за новото начало, за силата да продължиш напред, за умението да приемеш нещата, които не можеш да промениш, колкото и клиширано да звучи това. И едновременно с това е роман, който преобръща клишетата, разсмива, очарова и въздейства върху емоциите на читателите. Роман, който се чете с удоволствие и се помни дълго.