"Моите приятели" - за картините и кейовете
Има книги, които успяват да докоснат по нещо невидимо и дълбоко във всеки, който се докосне до тях. Точно такава книга е "Моите приятели" на Фредрик Бакман, когото пък харесвам все повече в всяка следваща среща с творчеството му.
Много е важно да знаете три неща. Тази книга не е подходяща за хора без чувство за хумор. Нито за такива, които са забравили какво е да си на петнадесет години. Но е особено подходяща за родители, а като се замисля - и за тийнейджъри. Помага да видиш нещата, пречупени през погледа на другите.
Посегнах към "Моите приятели" след като няколко от моите приятели ми споделиха колко много им е харесала. И казвам това, защото препоръките дойдоха от много различни хора - на различна възраст, с различни жанрови предпочитания, с различен светоглед дори. Поне досега не съм срещала човек, който да не е харесал романа.
Дълбоко емоционална, болезнена на места и все пак толкова искрена, забавена и истинска, историята е съвсем обикновена. Четирима приятели. Скучен, безперспективен, малък град. Някъде край морето. Лоши родители, тъжни родители, безотговорни родители, болни родители, всеотдайни родители, нещастни родители - палитрата е безкрайна. И нито един от персонажите не е едноцветен. А техните цветове се отразяват в децата им.
По някакъв почти вълшебно необясним начин четири от тези деца се срещат напълно случайно и напук на всякаква логика се сприятеляват. Обединени от желанието да се спасят един друг, макар че не е съвсем осъзнато. И от една картина.
Картина, която двадесет и пет години по-късно ще струва милиони, защото е ранна творба на световно известен художник. Толкова известен, че картините му са върху пощенски картички. Колекционерите наддават за творбите му. А в галериите, където ги излагат, не гледат с добро око на раздърпани тийнейджърки с раници, пълни със спрейове боя. За разлика от самия творец, който няма нищо против да рисува графити заедно с тях.
Луиза - почти навършила осемнадесет години, без бъдеще и с минало, което предпочита да не си спомня, рисува хлебарки удивително добре. Освен това мечтае да види на живо любимата си картина, затова отива на търга, където я продават. И открива приятели на най-неочакваното място. Световноизвестният художник пък открива самороден талант, когото да завещае на приятелите си, заедно с картината, от която започва цялата история.
История, която започва на кея в малък, безперспективен град. Или много преди това. Има осиновени цветя, няколко не съвсем щастливи финала, тук там по някое откраднато колело. И приятели. Готови на всичко за своите приятели. На първо място "Моите приятели" е тъкмо това - книга за приятелите, които не губим, дори когато сме ги изгубили. За различните видове обич. За всичко прекрасно, което израства от пепелта на ужасното.