Трилъри

С неподражаемото си чувство за хумор, Ричард Озмън бързо успя да си спечели почетно място сред любимите ми автори. Остроумен, забавен и елегантен по типично британски начин „Разкриваме убийства“ поставя началото на новата поредица на писателя, който очарова читателите с „Криминален клуб Четвъртък“.

Третата книга от поредицата за комисар Тереза Баталия е брилянтна, наситена с напрежение и категорично затвърди позицията на Илария Тути като един от най-любимите ми автори на криминални романи. Изумително е как успява да изгради не само психологически сложни образи, но и мозайка от съдби и събития, в която всяко парче пасва до пълно съвършенство с предходните.

Ако имате афинитет към британския хумор и криминалните романи, в които освен сложен случай, има и други важни неща, Ричард Озмън вероятно ще ви спечели точно както спечели мен. Поредицата "Криминален клуб "Четвъртък" е забавна, остроумна, емоционална и изключително увлекателна, затова реших вместо да пиша по едно ревю за всяка книга да ви разкажа за всичките четири части в една статия.

„Децата на хълма“ е от онези книги, които ужасяват неусетно, но трайно. Няма зрелищни кървави убийства, няма свръхестествени същества, няма унищожителни стихии. Но има чудовища, при това най-зловещите, съвсем реални.

Вижте какво още споделя Валерия Стефанова за книгата.

Една ексцентрична възрастна дама с необичайна професия, благоразумната съпруга на местния викарий и Сузи, която разхожда кучета, чиито собственици са заети. Иначе казано новото ми любимо разследващо трио. Остроумна, забавна и пълна с неочаквани обрати „Криминален клуб „Марлоу“ поставя началото на една поредица, която вече е спечелила сърцата не само на читателите, но и на телевизионните зрители.

Една от безспорно най-успешните криминални поредици през последното десетилетие се завърща триумфално. Седмият роман за Корморан Страйк не просто не отстъпва на предходните - още по-динамичен, драматичен и психологически натоварен е. Излиза извън рамката на характерното за жанра „разрешаване на загадка“ и се чете неусетно въпреки сериозния си обем. С други думи Галбрейт а.к.а Роулинг е в най-добрата си форма.

Една картина нарисувана с кръв, една долина, в която живеят необикновени хора, една млада жена изчезнала безследно преди цели седемдесет години и един полицейски екип, който ще мине през огъня, за да открие истината. Какво повече бихме могли да искаме от един криминален роман?

Извън личното ми пристрастие към Дж. К. Роулинг, поредицата за Корморан Страйк ме спечели още с първата книга главно с интересните персонажи. Едновременно с това всяка от книгите засяга някакъв значим социален проблем и „Мастиленочерно сърце“ не прави изключение. В основата на романа е една много често пренебрегвана тема – тормозът в онлайн пространството. Анонимността, която общуването в мрежата позволява, има и позитивни аспекти, но често се превръща в оръжие и средство за тормоз. 

На пръв поглед „Цветя над ада“ е криминален роман, притежаващ всички задължителни за жанра елементи – динамично действие, неочаквани обрати и брилянтен следовател, който да разплете загадката. Но... само на пръв поглед. Всъщност Илария Тути изгражда един многопластов сюжет, в който границите между добро и зло, редно и нередно, допустимо и недопустимо са всичко друго, но не и ясни.

Мрачна, странна и омагьосваща, тази книга е истинско удоволствие за всеки, който има афинитет към творчеството на Бредбъри. Или към киното. Или към класическите криминални романи. И най-вече към всички тези неща събрани в едно. Великолепна палитра от персонажи, толкова колоритни и нетрадиционни, че се запечатват трайно в съзнанието на читателите.

Какво би се случило, ако в малкото, тихо и добре познато пространство, в което ден след ден отмерваме часовете от живота си, нахлуе един любопитен странник? Ами ако той се опита да отгърне страници от миналото ни, които старателно сме затворили и скрили дори от самите себе си? Ако в желанието си да ни помогне, докосне болното ни място? А ако пристигането му е съпроводено от убийство? В едно рибарско градче с население от едва 1200 души някъде в студената Исландия, в което всички привидно се познават и пребивават в мир и разбирателство, се случва именно това. Младата датска писателка Хана Краузе-Бендикс се настанява сред жителите на Хусафьордур и се превръща в своеобразен катализатор за всяко последвало събитие, което изцяло променя отношенията между хората там.