Да пропаднеш в „Отприщен гроб“, или Галбрейт във върхова форма

Една от безспорно най-успешните криминални поредици през последното десетилетие се завърща триумфално. Седмият роман за Корморан Страйк не просто не отстъпва на предходните - още по-динамичен, драматичен и психологически натоварен е. Излиза извън рамката на характерното за жанра „разрешаване на загадка“ и се чете неусетно въпреки сериозния си обем. С други думи Галбрейт а.к.а Роулинг е в най-добрата си форма.

Обичам криминални романи. От сложни, интелектуални, детективски загадки като тези в книгите на Алекзандър Маккол Смит до зловещи скандинавски истории за серийни убийци, от които „капе кръв“. „Отприщен гроб“ обаче се нарежда на заслужено челно място в класацията на най-зловещите книги, които съм чела, при това без да е наситен с кървави убийства.

Роулинг притежава наистина впечатляваща способност да описва социопати. Да гради сюжети, в които напрежението и интригата вървят ръка за ръка със социалната критика. И няма как да не й признаем, че е намерила златната среда между двете. Едновременно с това вече седма книга успява да поддържа напрежението в отношенията между Страйк и Робин, по един много изнервящ, но винаги желязно логически обоснован начин.

Психологическата манипулация и жестокост, които са в центъра на „Отприщен гроб“, тежат. Горчат. Има моменти, в които просто ви се иска да оставите книгата поне за малко. Случващото се е толкова реалистично и точно по тази причина толкова ужасяващо, че надминава дори най-кошмарните хоръри.

Робин и Страйк са наети да разследват религиозен култ. Целта на клиента им е да получи каквато и да е компрометираща информация, за да убеди сина си да напусне Универсалната хуманитарна църква. Задача, която се оказва повече от предизвикателна, не само защото изравя дълбоко заровени болезнени спомени от детството на Страйк. Робин, успява да се внедри под прикритие в църквата. Дори смята, че е подготвена за задачата. Всъщност всички мислят така и тя наистина е готова да направи всичко по силите си, за да се добере до необходимата информация. Но изобщо не е подготвена за мащабите, жестокостта и ефекта на случаващото се в църквата.

Колкото и утопично да звучи като идея, колкото и харизматичен да е основателят на Универсалната хуманитарна църква, реалността (както в повечето религиозни култове) е чудовищно далеч от думите. В една затворена общност, чиито членове са принудени да се откъснат напълно от миналото и близките си уж в търсене на духовно съвършенство, границите на личността се размиват неочаквано бързо. Адекватните нормите на поведение, логиката, здравият разум, етичните норми, всичко е пречупено през различна призма и неизбежно изместено от един базов, животински инстинкт за самосъхранение.

С внимание към всеки детайл Роулинг описва не само живота в странната комунална общност на църквата, но и внимателно изградения от създателите на култа алгоритъм за набиране на нови членове. И всъщност тъкмо това е най-ужасяващото в книгата. Колко лесно можеш да се подхлъзнеш, когато си млад или уязвим, или отчаян, или и трите. Колко притегателна, изкусителна и красива, може да бъде всяка сходна идея, всеки харизматичен оратор, всеки силен лидер и колко дълбоко можеш да затънеш преди дори да си осъзнал, че има нещо нередно в иначе идиличната доктрина, която ти предлагат.

„Отприщен гроб“ е поредното доказателство не само за майсторството на Роулинг в разказването на истории, но и силен аргумент в подкрепа на една теория, която лично на мен много ми допада. Силната криминална история има нужда колкото от брилянтен детектив, толкова и от брилянтен злодей. Дори може би малко повече. И както обикновено нищо не е черно-бяло, нищо не е само добро, а злото винаги има дълбок корен.