Криминален клуб „Марлоу“ – мистерии и уиски край Темза

Една ексцентрична възрастна дама с необичайна професия, благоразумната съпруга на местния викарий и Сузи, която разхожда кучета, чиито собственици са заети. Иначе казано новото ми любимо разследващо трио. Остроумна, забавна и пълна с неочаквани обрати „Криминален клуб „Марлоу“ поставя началото на една поредица, която вече е спечелила сърцата не само на читателите, но и на телевизионните зрители.

Вероятно ще прозвучи странно, но искрено се забавлявах докато четях „Криминален клуб „Марлоу“. Не ме разбирайте погрешно, това не е една от онези поредици, в които се оказва, че престъпление всъщност не е извършено. Тъкмо напротив, но атмосферата, персонажите, а ако трябва да сме обективни и самото убийство, излизат извън познатите жанрови рамки.

Джудит Потс има необичайно, поне за жена на седемдесет и седем години, хоби. Обича да плува в Темза. Напълно гола независимо от сезона. Освен това има и много интересна професия. Съставя кръстословици за „Таймс“ и искрено обича работа си. Обича и загадките. Може дори да се каже, че е една много любопитна възрастна дама. Една вечер докато плува в реката чува викове и изстрел в къщата на съседа си. Обажда се в полицията, но те не откриват нищо необичайно. Поне в началото. Джудит обаче е убедена, че нещо не е наред.

Докато се опитва да открие сама истината за случилото се, тя се запознава с Бекс, съпругата на викария и Сузи. Едно от любимите ми неща в книгата (а и в следващите части на поредицата) е необичайното приятелство между три жени, които на пръв поглед нямат абсолютно нищо общо. И въпреки че все още не съм гледала сериала, атмосферата и героите на Робърт Торогуд, приятно ми напомнят за друго телевизионно трио, което много харесвам. Затова ще си позволя да отбележа, че романите на Торогуд са много подходящи за фенове на Only Murders in the Building.

„Криминален клуб „Марлоу“ комбинира елегантен английски хумор с неочаквани обрати и впечатляващо добре замислен сюжет. Защото Джудит може да има непогрешим усет за престъпления, но в един момент се оказва изправена пред загадка, която затруднява дори нейния брилянтен ум – всеки, който има реален мотив, има алиби. Тук се включват Бекс и Сузи. Сдържана и деликатна, Бекс не само е съпруга на свещеник, а това носи със себе си определени отговорности, но е и майка на двама тийнейджъри. Грижи се за всичко и всички, освен за себе си, а разследването, в което една случайна среща с Джудит я въвлича, се оказва неочаквано, но и забавно предизвикателство. Колкото до Сузи, тя не е нито сдържана, нито тактична и е дори по-любопитна от Джудит.

Любопитството, което става причина пътищата на трите жени да се пресекат, ги с среща с и шефката на местната полиция. А тя не е съвсем сигурна дали може да се справи с разследване на убийство и още по-малко дали иска три любопитни жени да й се пречкат. Извън разследването, съспенса и неочакваните обрати обаче, в „Криминален клуб „Марлоу“ има и много други неща. Прекрасно изградена атмосфера, реалистични персонажи със съвсем истински вълнения и проблеми и леко критичен портрет на едно общество, което всъщност си е съвсем истинско. Защото героите в книгата може и да са фикционални, но Марлоу е съвсем реален английски град.

Ще завърша ревюто с едно предупреждение: след като приключите с първата книга със сигурност ще искате възможно най-бързо да се доберете до следващите. Аз вече приключвам втората, а за мое огромно съжаление, поне за сега, са само три.