„Майка на костите“ – битка на ръба на забравата

Комисар Тереза Баталия е един от най-сложните, най-интересните и най-въздействащи персонажи, на които съм попадала. Своенравна, тросната, вечно сърдита и неизменно ефективна, тя е в разгара на последната битка в кариерата си и няма никакво намерение да я загуби.

Влюбих се в поредицата на Илария Тути още когато прочетох „Цветя над ада“. Особено ми допадна връзката между заядливата, често трудна за разбиране Баталия и екипа ѝ. Ако сте фенове на поредицата, вече сте наясно, че зад привидната студена и кисела фасада на Тереза Баталия се крие сложна и много лоялна личност. Дясната ѝ ръка – Масимо Марини, също е наясно с това. И е готов на всичко, за да защити бившата си шефка, защото за него, за колегите и приятелите му и дори за жена му, Баталия е много повече от вечно ядосана шейсетгодишна жена, болна от Алцхаймер.

Въпросът, пред който е изправен, е как да го направи. Въпросът пред Баталия е далеч по-сложен. На кого можеш да разчиташ, когато не можеш да се довериш на самия себе си? Майсторството, с което Илария Тути изгражда последното разследване на Тереза Баталия, заслужава възхищение.

Някой се опитва да свърже комисар Баталия с поредица от местопрестъпления. Или може би се опитва да насочи вниманието ѝ към тях. Или да я компрометира. Масимо Марини няма никаква представа кое от трите е вярно, след като получава телефонно обаждане посред нощ и открива нищо непомнещата Тереза, надвесена над окървавения труп на млад мъж. Как се е озовала там, не знаят нито тя, нито Марини. Още по-странно е, че всички улики говорят за самоубийство. Няколко дни по-късно гривната ѝ е открита на друго местопрестъпление и за Марини и колегите му става ясно едно – Тереза е в опасност. И докато те нарушават всички правила на полицейските протоколи, за да прикрият връзката на бившата си шефка с престъпленията, които разследват, самата Баталия възприема случващото се по друг начин. Някой се опитва да ѝ каже нещо. Да я насочи. Да поиска помощта ѝ. А тя не е способна да помогне дори на самата себе си. Дори когато си спомня коя е. Естествено първото подозрение на всички пада върху зловещия ѝ „ангел-пазител“ – сериен убиец, който вече няколко десетилетия изпитва необичайна привързаност към полицайката, която го е заловила, и неведнъж е спасявал живота ѝ. А може би ключът към загадката се крие в друго, много по-скорошно разследване? Трябва да призная, че ми достави огромно удоволствие да проследя тънката нишка, свързваща отделните случаи.

„Майка на костите“ е удовлетворителен и логичен, но все пак малко горчив финал на историята на комисар Баталия. И тъкмо това прави поредицата още по-интересна. Илария Тути сама залага условие, което прави продължаването ѝ ако не невъзможно, то поне изключващо Баталия. Като добавим към ограниченото време, с което разполагат персонажите, особеното състояние, в което е умът на главната разследваща, и внимателно вплетените в сюжета исторически факти, получаваме роман, който стиска за гърлото още с първите страници и държи читателя в напрежение до последната.