„Цветя над ада“ на Илария Тути или къде цъфти злото

На пръв поглед „Цветя над ада“ е криминален роман, притежаващ всички задължителни за жанра елементи – динамично действие, неочаквани обрати и брилянтен следовател, който да разплете загадката. Но... само на пръв поглед. Всъщност Илария Тути изгражда един многопластов сюжет, в който границите между добро и зло, редно и нередно, допустимо и недопустимо са всичко друго, но не и ясни.

Кой е любимият ви литературен детектив? Аз самата не бих могла да отговоря категорично на този въпрос, но определено предпочитам персонажи, които излизат от рамката „мрачен, брадясал, с проблемно минало“. А Тереза Баталия е всичко друго, но не и традиционно изглеждащ или традиционно мислещ главен комисар. Не е атлетична красавица, избрала полицейската професия, провокирана от лична трагедия, не е свърхамбициозна феминистка и никак не е лесно да я впечатли човек. Всъщност тя е сърдита, тросната, необщителна, неотстъпчива и не е лесно да се работи с нея. Едновременно с това обаче е брилянтна, находчива и свикнала да се справя сама с проблемите.

Важно е да споменем две неща: първо - „Цветя над ада“ е дебютен роман, лично аз останах силно изненадана от този факт и второ – поставя началото на поредица. Не бих искала да издавам излишни подробности от сюжета, но след като прочетете първата книга, ще се убедите, че има много въпросителни около продълженията. Ще издам само една подробност, защото самата аз бях изкушена да направя малко проучване и установих, че и в следващите части на поредицата ще имаме удоволствието да се радваме на хапливия хумор на комисар Баталия.

Това, което ме спечели още в първите страници на книгата беше именно нейният нетрадиционен образ, но Илария Тути е успяла да изгради не само ярки персонажи, а и завладяващ сюжет, в който се преплитат две линии. 

Едната ни връща в края на седемдесетте години, когато в едно сиропиталище в Австрия се случват странни неща. И още тук започваме да си задаваме въпроса: "Може ли нещо, което на пръв поглед изглежда безобидно, всъщост да е много по-жестоко от откритото физическо насилие?" 

В наши дни, вече в Италия, брутално убийство разтърсва малко планинско селище. Там, където на пръв поглед цари идилична атмосфера на разбирателство и традиционни ценности, всъщност откриваме грозни тайни, дълго крити зад фасадата на благоприличието. Тереза Баталия обаче бързо прозира зад тази фасада и е наясно, че за да открие убиеца, трябва да разбере мотивите му. Само че този път ще се окаже далеч по-трудно да изгради психологически профил на престъпника, да проумее мисленето му. Напълно сигурна е само в едно – чудовищата никога не се раждат сами, те са създадени от нещо. Или от някого.

В пълен контраст с комисар Баталия, точно както повеляват най-добрите традиции на жанра, е другият основен персонаж. Инспектор Марини е млад, атлетичен, елегатно облечен и абсолютно неподготвен за това, което го очаква. Нито някога е разследвал подобно убийство, нито пък някога преди е работил с човек с толкова труден характер като Баталия. Освен това желанието му да направи добро първо впечатление завършва с грандиозен провал, след който ще му бъде далеч по-трудно да я убеди, че си заслужава да му има доверие. А междувременно убиецът напада отново.

Изпълненият с напрежение финал успява да съчетае една напълно логична и добре издържана развръзка,  с елемент за изненада и всъщност единственото, което малко помрачава удоволствието от четенето на „Цветя над ада“ е, че следващите части от поредицата все още не са преведени на български. Искрено се надявам, че няма да се наложи да чакаме дълго до следващата си среща с героите на Илария Тути.