"Вдовицата" от Джон Гришам
"Вдовицата" на Джон Гришам: напълно разпознаваем стил на писане, но с по-праволинеен сюжет и без обичайната сила на съдебната интрига.
Върху корицата на тази книга няма нужда да се поставя името на автора – стилът, тематиката и главният герой го издават още от първите страници. Романът почти не се отличава от предишните му, освен в едно – сюжетът в този е доста по-праволинеен и предвидим. Линейно повествование, бавно и донякъде повърхностно – нетипично за автор от мащаба на Гришам. Юридическите детайли – традиционен похват в романите му – присъстват и тук, но твърде пестеливо и без обичайната за него смелост. Още от средата на книгата финалът започва да се очертава – ясен и предвидим, а това направо убива напрежението, което обикновено движи неговите истории.
От корицата научаваме, че това е първият криминален роман на автора – дори по-завладяващ от съдебните му трилъри. Смело мога да поспоря с това маркетингово представяне. Във всички книги на Гришам има също толкова криминален елемент, колкото и в тази. Разликата е в това, че тук правото е отстъпило една крачка назад. Което (може би) е жест към неговите читатели – не юристи, които намират съдебните процедури за трудни за проследяване и разбиране.
За мен този роман е далеч от най-добрите му книги – тези, които го направиха явление в съвременната литература – „Фирмата“ и „Клиентът“. Не достига и силата на по-новата му поредица за остров Камино. "Вдовицата" по-скоро ми напомня на по-разширен вариант на кратките му истории с главен герой Теодор Буун – по-линейно действие, по-ясно очертани и по-малобройни морални противопоставяния.
Не ме разбирайте погрешно – аз съм истински, заклет фен на Гришам. Книгите му са ми напълно понятни. Споделям неговата тревога за възможността напълно невинни хора да бъдат осъдени на тежки наказания. Ценя моралната му позиция, която винаги присъства в романите му.
Успехът на тази книга е доказателство за нещо друго – когато един писател си създаде име, превърне се в литературен феномен, всяка негова книга бива посрещната с огромен читателски интерес, дори когато е далеч от по-силните му произведения.
Очаквам следващата му книга и се надявам да я прочета на един дъх. Защото Гришам е социално и литературно явление и книгите му са силно пристрастяващи.
Стефка Петрова е юрист с над 25-годишен опит, по-голямата част от който е преминал в съдебната зала. Напълно неочаквано за нея, на 48 години тя чува диагнозата „рак“ и това променя завинаги всичко в нейния живот. След като преодолява смъртоносното препятствие, тя започва да пише с една ясна кауза: да вдъхне надежда и да покаже, че ракът е диагноза, не присъда. Тя вярва, че всеки има силата да победи в борбата с него, ако има вяра и не се предава. Разгледайте повече за нейните книги: "В името на Живота" и "Везната на Дике".