Никога няма да забравя първата си среща с „Харолд и Мод“, защото макар да беше много, много отдавна, беше изключително ярка. Оттогава искрено се вълнувам от всяка всъможност за досег с текста на Колин Хигинс през различните изкуства.
Ревюта на книги
Изключително талантлив разказвач, Еймър Тауълс ме спечели още с „Един аристократ в Москва“. Очаквах „Магистрала „Линкълн“ с огромно нетърпение и я прочетох много, много бавно. Причините са няколко. Вижте ги в статията.
„Черна торта“ е историята на едно семейство, но и историята на едно приятелство. Освен това е историята на една любов и, поне донякъде, на Карибите. Шармейн Уилкерсън е вплела изключително умело собственото си културно наследство в един всъщност универсален сюжет, а резултатът определено заслужава да бъде прочетен.
В световната литература има много писатели, които разказват историята на страната и нацията си, чрез историята на едно семейство. И не чак толкова много, които го правят едновременно увлекателно и с размах. София Сеговия обаче съвсем заслужено се нарежда сред тях, защото успява да изгради не просто запомнящ се сюжет и ярки персонажи, а пълнокръвен и изключително въздействащ образ на Мексико от двайсетте години на миналия век.
Случвало ли ви се веднага да разберете, че ще прочете една книга повече от веднъж? Има читатели, които никога не препрочитат, но има и такива, които обичат да се връщат към вече познати истории. Аз съм от вторите. Има книги, които чета на различна възраст, за да разбера как са се променили възприятията ми, има и книги, към които посягам в определено емоционално състояние, има и такива, които някой друг е възприел напълно различно от мен и посягам отново към тях, за да разбера дали ще открия нещо ново при втори прочит. Още след първите петдесет страници на "Градината на самурая" знаех, че ще прочета книгата отново след време. В края на романа вече знаех и че искам да прочета и другите книги на Гейл Цукияма.
Като читател съм изключително пристрастна към книги, които „преработват“ класически сюжети, независимо дали става дума за митология, приказки или легенди. Няма да се впускам в анализ на тънките разлики между изброените, но е важно да спомена нещо друго: тъкмо поради тази причина съм и много критична към всеки подобен съвременен прочит. В този случай останах повече от приятно изненадана. Приемам с усмивка определението „космическа опера“, но не мисля, че то изчерпва дори една десета от онова, което ще откриете в тази книга.
Една от безспорно най-успешните криминални поредици през последното десетилетие се завърща триумфално. Седмият роман за Корморан Страйк не просто не отстъпва на предходните - още по-динамичен, драматичен и психологически натоварен е. Излиза извън рамката на характерното за жанра „разрешаване на загадка“ и се чете неусетно въпреки сериозния си обем. С други думи Галбрейт а.к.а Роулинг е в най-добрата си форма.
В началото на ХХ век Европа е раздирана от конфликти, военни, но и обществени. Съвсем логично век по-късно все повече писатели обръщат поглед към този бурен исторически период. Прави го и Илария Тути, по свой, неподражаем и увлекателен начин, за да извади от гънките на историята онези забравени личности, които са успели да променят света и да го направят по-добър, въпреки ужаса и разрухата, които са ги заобикаляли.
Ако приемем, че светът съществува от толкова много време, че всички истории вече са разказани, остава да се съсредоточим върху това как точно е разказана всяка една от тях. Понякога една различна гледна точка е напълно достатъчна, за да промени изцяло иначе познат сюжет. В „Брилянтни създания“ това е гледната точка на октопода Марсел. Остроумен, понякога хаплив, но винаги обективен в наблюденията си над човешкия род, Марсел преобръща напълно живота на поне двама души.
Като читател имам особена слабост към малките големи книги. Не всеки писател умее да облече силна, дълбока и наситена с емоции и послания история в малко думи, затова смятам че авторите, които успяват да го постигнат, заслужат особено признание. Тъкмо това прави Жоао Пинто Коелю в „Майко, сладко море“.
„Уроци по химия“ е от онези романи, за които казваме: „Ето това ще е страхотно на кино!“. Освен с колоритни персонажи и драматични обрати, Бони Гармъс печели читателите с прекрасното си чувство за хумор и лекотата, с която поднася нелеки теми.
Една картина нарисувана с кръв, една долина, в която живеят необикновени хора, една млада жена изчезнала безследно преди цели седемдесет години и един полицейски екип, който ще мине през огъня, за да открие истината. Какво повече бихме могли да искаме от един криминален роман?