Сара Дуарте Брандао: "Важно е да обръщаме внимание на занаятите и на пластичните изкуства, защото те могат да бъдат предупредителни знаци за възможни революции."

Сара Дуарте Брандао е родена в Порто и е израсла стъпила с единия крак в градчето Бейра Байша, а с другия в градчето Ароука, където има късмета да живеят бабите ѝ и дядовците ѝ. Завършва Комуникационен дизайн и Магистратура по литературознание и културология. В момента е докторантка по Образователни науки. Отличена е с литературната награда Nortear за свой разказ. Съоснователка е на Truz Truz Editora, където е автор и дизайнер, а творбата ѝ CriÁrvore (2022) е включена в Националния план за четенето на Португалия.

Дебютният ѝ роман „Кой се страхува от светците на дома“ е удостоен с литературната награда на град Алмада за роман през 2023 г. и с Наградата за нов автор през 2025 г. от най-голямата онлайн книжарница в Португалия - Wook.

Вижте какво споделя тя за романа и вдъхновението, което стои зад създаването му.
 

Академичният ви път обхваща от Комуникационен дизайн до Литературознание. Продължавате ли да сте свързана с визуалните изкуства или все повече принадлежите към света на литературата?

Смятам, че визуалните изкуства и литературата са много по-тясно свързани, отколкото си мислим. Аз живея непрестанно между двете. Затова в крайна сметка думите са ми нужни, за да се изразя, но също така не страня и от пластичното изразяване.

Вдъхновението за „Кой се страхува от светците на дома“ се крие в едно необикновено събитие от реалния живот. Какво ви накара да го претворите като метафора в първия си роман?

Красотата на фигурите на Алтино Мая. Влюбих се в тези светци и бях много объркана, когато разбрах, че са били отречени. Как е възможно, дори и някой да не ги харесва, да настоява тези фигури да бъдат скрити? Вълнението, което изображенията предизвикаха в мен, ме накара да напиша историята.

Защо в тази книга, а и в реалността, изкуството, което тревожи, винаги е най-заплашително?

Намирам за много интересно това, че един ден, изцяло посветен на празненства, се е превърнал в абсолютно безредие, точно защото хората са били изненадани. Идеята, че изненадата превръща красивото в ужас, носи загадъчност в себе си. Днес можем да я тълкуваме като нещо любопитно, защото показва, че хората не знаят всичко, не знаят почти нищо. И този сблъсък с незнанието е един от най-големите всеобщи страхове. Там, където аз виждам свобода в незнанието, онази общност е изпитала страх. И заради страха е по-лесно да отречеш, отколкото да се запиташ, да опознаеш, да откриеш и да разбереш това, което ни тревожи.

Какво ви подтикна да създадете главната героиня Мария Тереза раздвоена между послушанието и вътрешната свобода?

Когато открих историята, автоматично се появи идеята за жена, силно повлияна от произведенията, които четях по това време, и по-специално от Мария Тереза Орта. Беше ми необходимо да създам героиня, която да се сблъска с предизвикателства, да бъде изправена пред нещо, с което не е съгласна, за да възникне диалог между нейния живот и съществуването на светците. Беше важно тя да изживее неподчинението. А за да не се подчиниш, е нужно нещо, което да те притеснява. Мария Тереза е първоизточник на средата, в която живее, а не обратното. Всичко беше изградено около нея.

Четенето и гобленът защитни бариери ли са или форма на освобождаване за Мария Тереза?

Бих казала, че са форма на освобождаване, макар че това зависи от гледната точка. За външния свят те са бариери, които му позволяват да избегне нуждата да се сблъска с тази личност. Но искам да вярвам, че за нея те са форма на освобождаване.

Какво се появява в диалога между традицията и творчеството в занаятчийството?

Художественото изразяване е винаги дълбок и реалистичен диалог със света. Има неща, които виждаме в книгите, или в картина, или в статуя, и после се случват в реалността. Исках да покажа, че Мария Тереза предвижда неща чрез гоблените, върху които работи. По същия начин, както жените са бродирали кърпички на възлюбените си: с думи и стихове. Може би те не са си представяли, че ще получат същото право на образование като мъжете, но са допринесли за това. Важно е да обръщаме внимание на занаятите и на пластичните изкуства, защото те могат да бъдат предупредителни знаци за възможни революции.

Беше ли трудно да се намери баланс между интимността на героите и натиска на общността в рибарското градче?

Общността се оформяше постепенно, докато героите се изграждаха. А реката в крайна сметка се превърна почти в персонаж: тя отграничава едната страна, където Мария Тереза изживява детството и младостта си, от другата, създала по-затворена общност, която реагира по определен начин, защото не е виждала нищо друго. Не че хората са били движени просто от злоба, а по-скоро от силно чувство за принадлежност, заради което всеки индивид, който нахлуе в тази общност, в крайна сметка се оказва смущаващ. Не само Мария Тереза, но и самият свещеник, който е много важна фигура в рибарското градче. И именно това смущение позволява да се работи върху индивидуалното и колективното по начин, който не е рязък, а по-плавен.

Източник: Wook – най-голямата книжарница в Португалия, която отличава Сара Дуарте Брандао с Наградата за нов автор през 2025 г.

Превод: Рада Ганкова
 

Книгата ще бъде представена на 31 май от 11 ч. в книжарница Umberto&Co в гр. София. Следете нашите социални мрежи и сайт за повече информация.