Стефка Станчева – за финала на трилогията „Благословената земя“

Третата книга от трилогията „Благословената земя“ на Стефка Станчева е здрава плетеница от минало и настояще, плетеница от съдби, предопределения и последствия. Прескачайки в различни времеви и пространствени пластове, повествованието на романа „Жертвени макове“ проследява живота на съвременното поколение и неговите предци в отрязък от по четири години, като съпоставя и синхронизира мислите и действията на хора родственици от два различни века.

„Жертвени макове“ вече е факт. С този роман поставяте своебразен завършек на литературната и историческа обиколка на Добруджа през поредицата „Благословената земя“. Какви емоции предизвиква това у вас?

Изключително удовлетворение от свършената работа! Започнах трилогията „Благословената земя“ през 2022 година с концепция, която с времето се изясняваше, за да придобие крайния си облик. Обмислях какво искам да кажа, как да го представя и в каква последователност, но не си поставях срокове, защото освен фикция, романите ми изискваха сериозна историческа основа, която налагаше детайлно проучване.

В началото не подозирах, че ще търся информация и ще пиша 365 дни в годината, но самата работа подсказа това – за да не изляза от ритъма, за да излея цялата емоция на внушението, което исках да предам. И така, в рамките на четири години се родиха „Добруджанският феникс“, „Мигът на Дора“ и „Жертвени макове“. Днес трилогията „Благословената земя“ вече е пълна. А това действително е удовлетворение за мен!

Романът предлага на читателя действие във две времеви рамки – сегашно и минало. Какво ви вдъхнови да изберете този подход за финала на трилогията?

„Жертвени макове“ се различава от другите два романа по един основен белег – в него историята не е за конкретна историческа личност и нейната обвързаност с Добруджа. В третия роман има два събирателни образа – на преселените севернодобруджанци и на съвременното им поколение. В този аспект се роди идеята за представяне на два свята, два типа мислене, две представи за живота на хора родственици, живели в два различни века. Общото, което свързва всички мои герои – от миналото и от настоящето, е любовта към родната земя. Любов, която е безусловна и вечна.

Какво беше различно в проучванията и подготовката за този роман  в сравнение с предходните книги от поредицата?

Преселването на българите от Северна Добруджа през 1940 година е процес, слабо засегнат в нашата историческа наука. За съжаление, доста хора от нашето съвремие само са чували за това, други са в пълно неведение. Информацията за тази клауза от Крайовския договор – размяната на населения с Кралство Румъния, официално се споменава, но толкова бегло, че то не успява да достигне до ума и сърцата на българите извън Добруджа. В този смисъл и моите проучвания вървяха в различна посока – записани спомени на преселили се хора; разговори с техните преки наследници, които помнят разказите им; изследване на книги на краеведи от Добрич, Каварна, Балчик и Генерал Тошево и детайлен преглед на добруджанската преса от 1940 година.

Какви бяха най-големите предизвикателства в процеса на създаване на „Благословената земя“?

Може би това, да създам три романа, взаимообвързани и подчинени на една обща идея, но и всеки роман да може да се чете като отделна книга, без да са нужни опори в другите две. В същото време във всеки от трите сюжета има „привнесени“ образи от останалите два романа. Така например главният герой от „Добруджанският феникс“, Яни Калиакренски, е второстепенен герой в „Мигът на Дора“,  а в третия роман, в съвременния му контекст, появата на Дора Габе е като име, което с чест и гордост носи Регионалната библиотека в Добрич и т.н.

Какво послание бихте искали да отправите към читателите с „Жертвени макове“ и какво се надявате да остане с тях след последната страница на романа?

Никой никога да не забравя кой е и откъде е тръгнал. Да търси истината, колкото и трудности да среща, да полага усилия в съхраняване на историята на своя род и да разказва… Да го напише… За да остане за следващите поколения, които да имат базата да доизграждат картината. Аз самата произлизам от преселнически родове и много исках да разкажа тяхната история, като я вплета в изградените персонажи.

Всеки един от трите романа завърших с една мисъл на Яни Калиакренски, която отразява това, което носим всички добруджанци – любовта към нашата земя. В „Легендата за 40-те калиакренски девойки“ четем тези вдъхновяващи думи:  Ех, Добруджа!... Ти знаеш ли миналото на Добруджа? Много чудни неща се говорят за нея. И всичко е вярно, всичко.

А аз си пожелавам за Добруджа все повече и повече да се говори. Нейните възходи да се тачат, нейната мъка да се помни. И така – като приемем станалото, като простим стореното, ще можем да виждаме по-ясно пред себе си, ще вдигнем главите си по-високо.

 И за финал, бихте ли споделили дали вече имате идеи за следващи творчески проекти?

Ръкописът на „Жертвени макове“ предадох на 18 февруари, в деня на първата премиера на издателство „Лемур“ за 2026 г. И реших, че ще си дам почивка, но… се случи така, че още на следващия ден поставих началото на нов проект и оттогава до ден днешен работя върху него. Не бих изненадала никого, ако кажа, че пак е свързан с Добруджа, но чисто в идеен план целите ми са съвсем различни. Казано общо – решила съм да представя силно разпознаваеми личности откъм не толкова позната тяхна страна; личности, които не са родом от Добруджа, но силно обвързали част от живота си с нея.

Новият проект нарекох „Пластове“, а първата книга е за младостта на Йовков – ония първи негови години в Добруджа, преди да стане най-значимият глас на нейните радости и мъки, преди да стане класик на късия разказ. Йовков крие много пластове, които искам да ви представя, но дотогава ме очаква много работа и много съзидателно вълнение.

Романът ще бъде представен във Варна на 3 август и в Каварна на 7 август. През септември ще бъде организирана и среща с читателите в София. Още за книгата може да видите тук.