Теса Колинс за "Дъщерите на цветята"

Теса Колинс живее със семейството си в живописното немско градче Вайнхайм. Започва да пише случайно през 2013 г., когато се натъква на първата си идея за книга по време на семейна почивка в Южна Франция. Когато не пътува или не пише някой от романите си, тя обича да се разхожда, да прекарва време сред природата и да чете.

Под истинското си име Силке Зиглер, пише семейни саги, изпълнени с мистерия, както и криминални истории, които пренасят читателите във Франция или сред добре познатите ѝ улици на Вайнхайм.

Една от най-популярните ѝ поредици, публикувани под псевдонима Теса Колинс е „Дъщерите на цветята“. Ето какво разказва тя за книгите.

С какво ви вдъхновява работата по поредицата?

Сагата за пет жени, които търсят корените си, е специален проект, близък до сърцето ми. Пишейки историите, които се развиват в толкова различни страни, почти се пренасях там. Възможността да се потопя дълбоко в традициите на тези места, да изследвам тяхната история, заедно с главните герои, да открия специалните черти на различните култури… всичко това ме изпълва с голяма благодарност. За мен беше невероятно вълнуващо да тръгна по стъпките на тези прекрасни жени с техните различни характери и да ги придружа докато търсят себе си.

Какво бихте казали на читателите, които за пръв път се докосват до романите?

Силно се надявам искрата, с която пишех книгите да запали и тях! Насладете се на тези пътувания до различни и далечни места. Оставете се да бъдете увлечени и последвайте дъщерите на цветята и техните семейства. Приятно четене!

Из "Дъщерите на цветята"

"Роуз присви очи срещу ослепителното слънце. Цяла сутрин беше валяло без прекъсване и тежък, влажен воал се стелеше над местността, но точно за следобедния чай времето най-накрая се бе смилило. Сивото, покрито с облаци небе се беше превърнало в лъчистосиньо, което заливаше със светлина флоралния разкош на разсадника в Блуминг Хол."

***

"Паркът "Масайоши Охира", където Пабло бе предложил да се срещнат, беше едно прекрасно зелено бижу по средата на този огромен и труден за ориентиране град. Докато Далия се разхождаше около красивото езеро с големите камъни, почти загуби представа къде се намира. Червено боядисани дървени мостове се извиваха над тъмната вода, пищната растителност украсяваше парка във всевъзможни зелени нюанси и придаваше на алеите особена атмосфера. "Масайоши Охира" ѝ напомни за многобройните градини в Корнуол, които също преливаха от зеленина през всички сезони."

***

"- Зданията, които сме наследили от маите, са впечатляващи, но чрез езика и писмените източници, от които, за съжаление, много са били унищожени, можем да се доближим и усетим културата и ежедневието им по съвсем различен начин.

– Така като те слушам, оставам с усещането, че никога няма да успеем да разгадаем всички тайни, свързани с цивилизацията им – рече Камелия. – Твърде много неизвестни и твърде много въпросителни.

Рикардо се поколеба, преди да ѝ отговори.

– Този факт неизменно трябва да е пред очите на изследователите – каза той най-накрая. – Може да разнищваме определени теми, но е необходимо да се примирим с това, че можем да се докоснем едва до една малка част от историята на тази древна цивилизация."

Отзив за книгата от Hrisilandia

“Дъщерите на цветята” от Теса Колинс е роман, който преплита романтика, пътуване и загадка – три елемента, които правят сюжетът еднакво интересен за широк кръг от читатели. В книгата се говори за подкрепата и обичта на семейството, за необходимостта да познаваш историята и корените си, за да не се чувстваш изгубен и самотен, а да имаш усещането, че принадлежиш някъде. И дори да се радваш на простора, който свободата ти дава, да имаш къде да се върнеш, при кого да се прибереш."

Може да прочетете пълното мнение на Хриси тук.

Още за първата книга от поредицата може да видите тук.