Корените на небето

Думите, изречени в романа по адрес на главния герой, Морел, обобщават съдбата на всички останали странници, населяващи интригата на този роман, чиито пътища се пресичат в сърцето на Френска Екваториална Африка от началото на петдесетте години на ХХ век. Дузина незабравими образи, излезли от въображението на Ромен Гари и оспорващи си яростно корените, които небето е пуснало в земята, „така многобройни и безкрайни в разнообразието и красотата си, а няколко (...) така дълбоко прорасли в човешката душа“.


„В „Корените на небето“ отправих яростен протест срещу поголовното избиване на слоновете, срещу ловците... Ставаше въпрос изобщо за защитата на природната среда – т.е. на нашата свобода.“ (Р.Г.)


Романът е публикуван през октомври 1956 г. и получават престижната награда “Гонкур“ същата година. Често е бил определян като „екологически“, но при появата му огромната част от общественото мнение е нехаела на тема опазване на природата и единици са познавали смисъла на думата „екология“.


Нужен е литературен талант от калибъра на този на Ромен Гари, за да се забърка повествование със силата и магията на многоликата история, разказана в романа. Гари – бившият военен пилот, сражавал се за Свободна Франция и опознал добре географията на африканския континент; окиченият с най-високите френски отличия дипломат, започнал кариерата си в драматичните промени на следвоенна България и опознал отблизо залозите на подмолните политически борби в Европа и по света, намерили своето отражение дори сред нажежените до бяло хълмове на африканската савана.