Кралицата на пустинята

Гертруд Бел е наричана Лорънс Арабски в женски вариант. Благодарение на своите пътешествия и завидни дипломатически умения, тя създава близки връзки с високопоставени членове на номадски племена населявали района на Близкия изток. Има ключова роля в създаването на днешен Ирак и Йордания. По това време тя е една от най-влиятелните жени в Британската империя. Запален пътешественик, фотограф, писател, авантюрист и алпинист. Една от първите жени съблекли корсета и роклята и катерили върхове в Алпите.

Бел е родена в Дърам на 14 юли 1868 година. След смъртта на майка ѝ тя живее с обичния си баща и брат си, а по-късно с мащехата си и доведените ѝ деца.

Жена, изпреварила доста времето си, Бел учи нова история в Лейди Маргарет Хол в Оксфорд в епоха, когато за жените са били достъпни много малко научни дисциплини. Бел се дипломира с отличие и проявява активен интерес към политиката, а след това предприема самостоятелни пътувания в Близкия изток.

Тя е запален пътешественик и изследовател, пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел документира пътуванията си в книги, писма и дневници и върши археологическа и картографска работа. През Първата световна война тя е вербувана да работи за британското разузнаване и по-късно става съветник на краля на Ирак. През това време Бел неуморно организира кампании в подкрепа на правото на образование на жените, основава Националния исторически музей на Ирак и е наградена с Ордена на Британската империя за дипломатическата си работа.

Въпреки множеството постижения в кариерата ѝ личният ѝ живот е помрачен от загубата на голямата любов на живота ѝ, майор Чарлс Доути-Уайли, загинал в битката при Галиполи през 1915 година. Говори се, че Бел никога не се съвзема от загубата. Тя умира през 1926 година от свръхдоза сънотворни хапчета.