Мадам Екзюпери отвъд страниците: 3 любопитни факта
„Мадам Екзюпери и звездите на небето“ е новата книга от Софи Вияр, която българските читатели познават с вълнуващия ѝ разказ за живота на Пеги Гугенхайм. Новият роман на немската писателка е посветен на младата художничка Консуело – голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери и вдъхновението зад емблематичното му произведение. За всички почитатели на „Малкият принц“ и книгите за забележителни жени от близкото минало подбрахме няколко интересни факта, с които историята на мадам Екзюпери може да продължи и отвъд последните страници.
„Малкият принц“ – между реалността и фантазията
„Малкият принц“ е публикувана за пръв път през пролетта на 1943 г. от издателство „Рейнал и Хичкок“ в Ню Йорк. Антоан пише книгата в Лонг Айлънд годИна по-рано, в красива крайбрежна къща, която е частна собственост и за съжаление, е недостъпна за посетители. От 2006 г. статуя на малкия принц пред градската библиотека напомня за създаването на творбата и за пребиваването на семейство Сент-Екзюпери там през лятото на 1942 г.
Успехът на „Малкият принц“ по света започва едва след войната, когато книгата бива издадена през 1946 г. от издателство „Галимар“ в Париж. Междувременно творбата е една от основополагащите за световната литература. Преведена е на повече от 300 езика и диалекта и е продадена в около 200 милиона екземпляра. В историята Антоан преплита темите от своя живот: любовта му към Консуело с нейните възходи и падения, страстта му към летенето и виждането му за света на възрастните.
За паралелите между живота на двойката и книгата, може да прочетете в интервюто със Софи Вияр тук или като се потопите в „Мадам Екзюпери и звездите на небето“.
Розата
Не е изненадващо, че Консуело е розата в „Малкият принц“ – извор на вдъхновение и любов за автора. Но знаете ли, че съществува истинска роза, която носи името на Антоан дьо Сент-Екзюпери? Rosier Saint-Exupéry® от селекционера на рози Жорж Делбар е нежно и красиво цвете, което получава името си от Консуело през 1968 г.
Пътешествие с книга
Бурната любов и приключенския нрав на двойката ги отвежда до различни краища на света през годините. В романа си Софи Вияр не пропуска да включи част от тях. Сред страниците му може да пътувате до Ню Йорк, Париж, Ница, Казабланка, Ел Салвадор, Гватемала и много други… А едно от любимите места за отмора на мадам Екзюпери е кафенето „Ле дьо Маго“ в Париж, към което спомените ѝ често ни връщат.
Снимка: Tripadvisor
Кафенето Les deux magots (в превод: „Двете азиатски статуи“) се намира в най-романтичната част на Латинския квартал, а името си дължи на две азиатски статуи, поставени в голямата зала преди повече от сто години.
„Любимото ѝ заведение беше „Ле дьо Маго“ на площад „Сен Жермен де Пре“ в сърцето на Париж. Усети как сърцето ѝ заби по-бързо. Кога – да, кога, ако изобщо някога бъде възможно – пак ще седи на терасата на някоя от кръглите мраморни масички, ще пие кафе с мляко и ще наблюдава шляещите се безделници…“
Из „Мадам Екзюпери и звездите на небето“
Ако намирате историята на мадам Екзюпери за интересна и вдъхновяваща, не пропускайте и първата книга на Софи Вияр, посветена на Пеги Гугенхайм.