Не всичко, което блести, е злато

Джериес Авад обаче си задава този въпрос и решава да тръгне по дирите на най- популярните арабски поговорки. Търсенето му го отвежда до откритието, че зад много от тези крилати фрази стоят конкретни истории. С времето историите може да избледняват, често дори потъват в забрава, но също като самите поговорки те носят дълбок смисъл и заслужават да бъдат разказани.


„Не всичко, което блести, е злато” е сборник с истории, дали началото на 101 популярни арабски поговорки. Решиш ли да тръгнеш на това пътуване назад във времето, добиваш странно усещане. В един момент като че ли яздиш през пустинята, в друг си на гости в малко селце някъде на Изток, после изведнъж попадаш в сарай на велик владетел, като онези от приказките на Шехерезада, а накрая сякаш си се срещал с Хитър Петър. Да, странно е, но се оказва, че в арабските приказки има един герой Джуха, който особено прилича на нашия Хитър Петър. За читателя ще е любопитно да разбере, че някои от крилатите фрази в книгата имат своите български аналогии и са му много познати. Например „Въжето на лъжата е късо” носи смисъла на нашата поговорка „На лъжата краката са къси”. Други обаче са напълно непознати и са изцяло в духа и традициите на арабската култура (сред тях е, да кажем, „Втората жена е мъка, дори и делва да е тя”).


Верен на себе си и своя подход да търси мъдрост в миналото, Джериес Авад ни насочва към народното творчество и ни напомня, че в него можем да открием истини и поуки за съвременни житейски ситуации. Както и в предишната си книга, и тук той ни подканя да се замислим за своите семейни и междусъседски отношения, за състраданието и прошката, за приятелството и добротата. С думите „Не всичко, което блести, е злато” авторът сякаш отново ни нашепва да не се подлъгваме по опаковката, а да търсим истинската стойност на хората и случките в живота ни.