Зелда

След култовата „Канела“, Елин Рахнев се завръща, за да изкрещи през шепот, че „поетите се раждат на сто и умират на една“, да възпее „вечната тъга по скоти фицджералд“. Думите в „Зелда“ винаги ще ни спомнят за обичните ни мъртви поети, за нюансите на тихото в нас, за онези непосилни „тонове есен“, които непрекъснато покачват „децибелите на тъгата ни“.