Добруджанският феникс

(2 ревюта на клиенти)

23.50 лв.21.15 лв.

Добруджанският феникс
Добруджанският феникс
Back Cover
С дебютния си роман „Добруджанският феникс“ Стефка Станчева се връща към своите корени, дълбоко в сърцето на Златна Добруджа, за да създаде романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски.
Никоя земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ.
Яни Хаджиянев – Калиакренски


Каварна, 1898 г. В дома на един от заможните и уважавани местни търговци се ражда син, но нищо не предвещава, че след време той ще се нареди сред най-силните гласове на Добруджа. Година след година отрудените добруджанци посяват и прибират златно жито, товарят и разтоварват препълнени кораби със стока, опъват тежки мрежи със сребристи риби. А младият Яни Хаджиянев расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят.
Когато тъмният облак на поредната нова власт надвисва над това райско място, всичко се променя сякаш за миг. И докато силните на деня си прехвърлят изстрадалото парче земя, Яни и неговите връстници учат, влюбват се, изграждат идеалите си и се изправят пред най-страшните години за родината си. Търсейки своята правда и своите причини да продължи напред, Яни открива и най-силното си оръжие – думите.

С дебютния си роман „Добруджанският феникс“ Стефка Станчева се връща към своите корени, дълбоко в сърцето на Златна Добруджа. Романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски поставя началото на историческата трилогия „Благословената земя“. Тя ще ни срещне със силни и забележителни личности, чиито съдби и принос за духовното богатство на нашия народ заслужават да бъдат спасени от забравата на времето.

”Реших да напиша тази книга с идеята да покажа лицето на Добруджа от първата половина на 20. век, да представя характерните особености на тази благословена земя, пречупени през живота и делото на един неуморен родолюбец, на един каварненец, истински народен будител, всеотдаен борец за правата на окупираното от кралска Румъния добруджанско население.
В хода на работата толкова се потопих в неизчерпаемата вселена на моя край, че се получи книга не само за Яни Калиакренски, а и за много други действителни личности, негови съвременници, оставили своя диря в сферата, в която са работили. Така всеки читател на книгата би могъл да открие интересни детайли, втъкани в микроисториите...”

От авторката


Корица: Хаби Ел Мааса Гомес
За корицата е използвана илюстрация на Ана Граматикова, а в книгата ще откриете още нейни илюстрации.
Обща оценка от клиенти
4.8
2 ревюта
06.05.2024 / Обща оценка: 5.0

Много ми хареса книгата! Определено ще я препрочета със сигурност. Чудесен дебют, очаквам още романи от нея. Благодаря на издателството за чудесния роман, свързан с моя роден край!

Сюжет: 5 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
22.04.2024 / Обща оценка: 4.7

„Добруджанският феникс” – Стефка Станчева ????‍???? „Книгата е най-мощното оръжие. За нея не съществуват никакви граници, никакви ограничения. Тя е по-силна от смъртта. Там, където попадне, тя преобразява ума, извиква на живот заспалото съзнание, раздвижва цели народи и с нестихваща сила се налага, руши и твори, твори новото, защото в нея искри божествената промисъл.” Аз съм сред късметлиите и щастливците, които получиха завидната привилегия да се докоснат до творбата преди да е излязла от печат. Още оттук и от този факт започвам с благодарностите и огромната си признателност. Натам обаче изобщо не знам какво ще правя, защото този път и пет публикации няма да ме съберат. Имам толкова много, което искам да разкажа, а нямам идея откъде да започна. Нека опитам от личната страна на нещата. „Домът е всичко, родното, корените ще те крепят да не паднеш, да не се откажеш, да те има.” Както вече съм споделяла с вас, моята жилка и корен са свързани с Добруджа и Делиорман. Баба ми и дядо ми по бащина линия са от село Гаргалък, а в последствие от Дъбрава и Тригорци. Нямам представа дали тези имена ви говорят нещо и значат нещо за вас, но за мен означават наистина много. Именно и заради това, но не само, подходих към книгата на Стефка Станчева с религиозна почит. Така подхожда да се отнасяме с такива романи. Дори и да нямате никакво отношение към Добруджата, имате към България и българското /надявам се/, а тя е такава във всяка буквичка и препинателен знак. „Ако някой някога забрави, че е българин, нека иде в Добруджа – тя ще му го припомни.” Авторката ще ни разкаже една мелодична приказка, която е написала с пепел от огнищата на паметта. Жива жарава изтляла от сърцето на Добруджа. Тя ни отвежда на едно пътешествие през времето. Удобно настанени в старата каруца на дядо Яни, ще пътуваме назад, дълбоко към корена. Сякаш самите ние сме невръстното и любопитно дете Яни Хаджиянев. Сякаш там на село сред трудолюбивите и миролюбивите хора сме се върнали, за да си спомним. И там в двора, в тиха прегръдка с люлката завързана на дървото от дядо, слушаме ли, слушаме истории за отминалите дни. Сякаш авторката е съживила прадедите ни, които имат толкова много за разказване, че няма изприказване за цял един човешки живот. Хем съм много по-близо до настоящето като възраст, хем ще кажеш съм била там и съм го живяла тоя потънал в прах и забрава живот. Може би, защото имах детство изпълнено с истории за такива години, за такива хора. Може би, защото много четях такава литература. Може и да съм се преродила, за да продължа някаква мисия. Нямам идея дали има само един отговор или всички са верни, но обожавам тази книга. Обожавам и историята – както като предмет в училище, така и много след това до ден днешен, глобално. Стефка Станчева наистина е съживила предците ни. Така умело е влязла в техните тела, умове, обувки и кожа, че за момент изобщо забравих, че е употребена художествена измислица и фикция. Въпреки това, обаче, е направила най-задълбочените и отдадени проучвания, събирайки за съжаление оскъдна информация от всевъзможни места, за да изгради образите на героите и сюжета. Целият красив стил на авторката е в унисон с душата на главния герой – Добруджанският феникс Яни Хаджиянев – Калиакренски. Много е тъжно, че за първи път научих за този човек, но не съжалявам, че го направих точно по този начин. Той сякаш изпълнява мечтата на дядо си, чието име носи и приема орисията на неговата потайно-романтична душевност. „Всеки човек е като вощеница с фитилче – мислеше си той, - каквото и да правиш, в един момент фитилчето свършва, ама важното е, докато си горял, да е имало смисъл от твоя огън.” „И знаеш ли каква е моята тайна мечта? Знаеш я, ама аз пак ще ти я кажа, щото обичам да си я слушам. Искам от моя род да се роди някой, който да обича плодовете на земята, но да не бъхти по цял ден във воденицата и да брои чували с брашно, ами да реди красиви думи на белия лист. Ден и нощ се моля внучето ми, дето е напът да се роди догодина, да обича буквите, да работи с буквите, понеже усещам, че написаното, думите, са такава велика сила, дето няма друга на света.” Роден в семейство на потомствени земеделци и мелничари, още от много малък се различава от останалите деца, дори и от родителите си. „Яни му се стори интересно дете, вероятно родено с артистична душа…” Любознателен, обвързан дълбоко с родната Добруджа, Каварна и България, желаещ да научава повече, да слуша и разказва истории, този младеж се отдава сериозно на своето образование. Роден в повратни времена, които сервират удар след удар по държавността, свободата, политиките, икономиката, населението, страната, Яни носи патриотизма във вените си и той сякаш е кръвта, която сърцето му изпомпва през целия му житейски път. Безумно скромен, тих, не привличащ внимание с нищо външно, той се оказва в епицентъра на много трусове, които люлеят здраво и пагубно родината ни. Книгата е разделена на четири хронологични, смислови и сюжетни части. Всяка със собствено заглавие, илюстрация и кратка мисъл, проследяваща различните житейски етапи от раждането до кончината на Калиакренски. Неговите пътеки се кръстосват с много интересни и добре познати, именити сънародници. Покрай неговата история, научаваме още много и за тях. Произведението носи една красива тъга, която пробожда с безжалостното си острие душата ни. Тая тъга е като огромна бездънна пропаст, която сякаш е разделила минало от настояще. Сякаш е изтрила паметта ни и ни е върнала обратно бездомни, с отрязани и изкопани корени, скитащи и ненамиращи. „Гордостта бе сломена, мисълта и разумът бяха притъпени, човешкото у човека беше унищожено.” „Колко по-страшно от това да те унищожат физически от мизерия и да те пречупят като българин, като ти унищожат книжнината.” Това е творба за историята на България в периода след Освобождението до Втората световна война и макар силният акцент да е разположен в равните поля на златната житница, той е общовалиден за всички ни. В нея ще срещнем „българи от старо време”. Трудолюбиви, уважителни, носещи ценностите на рода, семейството и Бога като почетни нашивки закичени на сърцата и съзнанията си. Обработващи с пот и усърдие земята, за да създадат насъщен. Борещи се с поробители и потисници, готови да дадат живота и да напоят с кръвта си парчето земя дало им живота. Хора великани, хора гиганти, хора Човеци. Без суета, фалш и егоизъм. Без лични интереси. Отдадени, жертвоготовни, любещи и тачещи роден дом, майка, родина. Такъв е Яни, такива са онези, които са го възпитали. Такива са повечето, ако не всички личности оттогава. А връщайки ни при тях, Стефка Станчева ни преподава безценни уроци като многоуважаван даскал. Урок по история, урок по родолюбие, по българщина, по език, по корени, по нрави, по памет, по смисъл, по всичко, което трябва да запомним и никога да не забравяме. „Природата винаги си отмъщава, щото сме вироглави.” „Рангеле, който нищо не зачита, и него не го зачитат. Тъй да знаеш!” Много ми се иска да ви запаля с моя плам, за да ви накарам да прочетете тази книга, но много ме е страх от неизвестността, дали ще я заобичате колкото мен. Тя е написана така достоверно за времето, в което се развива, че нямах никакви съмнения в нищо. Много от хората, с които животът среща Яни Хаджиянев, ние познаваме добре, но тук ще ги опознаем в един много по-жив и човешки смисъл. Сред тях са: Дора Габе, Елисавета Багряна, Йордан Йовков и много други. Авторката е успяла разказвайки ни за героя си, да ни разкаже още много увлекателни истории и за тях. Освен това с много бележки под линия и допълнителни разяснения, тя обогатява знанията ни за големи, малки, ежедневни и всякакви неща от не толкова далечното ни минало. „… но битки се водят и се печелят и със слово. То е много остро оръжие и с него не може всеки да борави, с него можеш да победиш, но и да се погубиш. Литературата и журналистиката са мощна сила и аз вярвам, че с тяхна помощ ще спасим нашата земя и ще опазим духа на нашите хора.” Това четиво ни кара да си зададем много и неотложни въпроси. А най-интересното е, че преди една година точно съм чела и „Белези от рая” – друга великолепна, но коренно различна в сюжетен смисъл, книга за същия край на страната. Много ми се иска да издам защо това е още по-странно, отколкото звучи, но ще оставя да прочетете „Добруджанският феникс” до края и да разберете сами. И не забравяйте, че няма нищо лошо да се образоваме за чуждите истории, да четем чуждестранни приказки, но е престъпно да го правим непознавайки нашите си. Трепетната възхвала да не е само за чуждо. Нека е и за наше! И не забравяйте, че без родовата памет и корените си, човек е за никъде! ♥️

Сюжет: 4 Оформление: 5 Би ли препоръчал/а книгата на приятел? 5
Добави ревю на продукта

За да добавиш ревю, трябва да влезеш в твоя акаунт.

Може също да харесате

Безплатна доставка

Безплатна доставка за поръчки над 50 лв.

Връщане

14 дни право на връщане

Обслужване

Приемаме онлайн поръчки 24/7

Сигурност

Гарантирана сигурност при покупка